Великите 5 на Ленъкс Люис: Финалният дуел с Тайсън
Последният танц на британския боксьор и Майк Тайсън – красотата на легендите в тежка категория
Ленъкс Люис е считан за един от най-изкусните, ако не и най-изкусния боксьор в тежка категория за всички времена. Британецът, който има и канадско гражданство, е последният състезател, който стига до всички световни титли в дивизията, или казано по друг начин, е последният абсолютен шампион. Люис има повече от впечатляващи успехи, които наброяват общо 41, от които 32 посредством нокаут. Със само две загуби в своята кариера, както и едно равенство, златният медалист от Олимпийските игри в Сеул през 1988-а година е един от бойците с най-висок процент победи. Логично е той да ни е предложил и редица зрелищни срещи, така че в серия от пет статии, ще си припомним мачовете, които превърнаха „Лъва“ от Уест Хем в една от най-големите звезди.
Започваме с една битка, в която можеше да станем свидетели на бокс от изумително ниво. В крайна сметка обаче на професионалния ринг излизат прехвърлилият 36-ата си година Ленъкс и навършващият скоро 36 Майк Тайсън. Може би, ако битката беше 10 години по-рано, а не на осми юни 2002-а, тогава можеше да гледаме наистина извънземен бокс. И все пак качеството на срещата е изключително голямо.
Това е двубой, който демонстрира, че 90-те години, които са от най-силните в тежка категория, вече наистина забравят своите големи герои, които далеч не са в най-добрата си форма. Всъщност срещата е трябвало да се проведе през април в Лас Вегас. На пресконференцията преди срещата обаче Тайсън напада своя опонент и дори го захапва за глезена. Всичко това пет години след емблематичния случай с отхапването на ухото на Ивендър Холифийлд. „Железния“ отново показва хищническия си инстинкт и то дори извън ринга. Това води до отказ от организаторите да проведат мача в Лас Вегас и той се мести в Мемфис два месеца по-късно.
Макар и в края на своите кариери Люис и Тайсън правят своя последен танц, чрез който успяват да впечатлят целия спортен свят. „Железния“ е изиграл само 19 рунда в последните пет години заради наказанието след случката с Холифийлд и това няма как да не си проличи. Особено и поради факта, че най-силните му години са отминали преди почти десетилетие. Все пак някои специалисти смятат, че той може да сложи край на господството на Люис в дивизията. Британецът трябва да защитава статута си на абсолютен шампион, обединил титлите на Световния боксов съвет, Международната боксова федерация, Международната боксова организация и списание „Ринг“.
Още първите рундове на мега двубоя показват кой от двамата ще стигне до статута на легенда. Тайсън изглежда много по-агресивният, но Ленъкс успява да нанесе по-тежките, по-солидните удари в първия рунд. Събитията в началните три минути демонстрират огромното желание на „Железния“ отново да бъде на шампионския трон, но прекомерната му агресия води до чисто тактически грешки. Ясно е, че победителят ще бъде британският състезател. Въпросът е кога.
Мачът завършва с успех в осмия рунд. Това е отговорът на въпроса. Мач, в който Ленъкс Люис запазва титлите си и се превръща в човека, успял да укроти последния устрем на Майк Тайсън към завръщането на върха в тежка категория на почти 36 години. Това е успех на съдържанието над стила, на реалността срещу мита. Истината е, че срещу британеца е една невероятна легенда, един изумителен състезател, но енергията му се свежда само до мистичното, той е един призрак на най-добрия боксьор от 90-те, какъвто е „Железния“.
Люис използва идеално своя час, своето време, в което да покаже господството и величието си в категорията. Майк остава разочарован, защото дори губи от по-възрастен от него състезател. Роденият в Лондон боксьор обаче е като старото вино – отлежал и превърнал се в най-изящния състезател, за когото е ясно, че това е последна голяма битка, но той трябва да я спечели на всяка цена.
Битката между Ленъкс Люис и Майк Тайсън предлага на феновете на професионалния бокс едно зрелище, което изглежда неочаквано добро, в което изглежда така, сякаш има ясен победител още след първия рунд, но „Железния“ не се предава, опитвайки се да се доближи до най-добрите си времена. „Лъвът“ от Уест Хем пък затвърждава статута си на най-добрият британец за всички времена.
Bulgarian 
English