“Hoop Dreams” –филм за живота на две деца, преследващи своята мечта да станат част от НБА
Какъв е пътят, който трявба да извървят момчетата от гетото и техните семейства?
Спортните филми, залагащи на сюжет, в който бедно, нещастно, дискриминирано дете постига своята мечта, или казано по друг начин, аутсайдерът успява да спечели срещу фаворитите, може би изглеждат като вече изтъркан модел. Ако обаче една тава продукция се опре на истинска история, разкаже я по уникален начин, преплете я с поуки и вдъхнови милиони хора, то не можем да кажем, че не се получава добре. Именно такъв е случаят с “Hoop Dreams”, или в превод на български „Обръч от мечти“. Този филм ни пренася в друга вселена, разтърсва ни и ни кара да мислим по нови начини за света около нас, създава впечатлението, че сме се докоснали до живота на героите.
“Hoop Dreams” представлява документалка за две афро-американски деца на име Уилям Гейтс и Артър Ейджи, които живеят в центъра на Чикаго и са талантливи баскетболисти, следователно мечтаят да играят в НБА. Същевременно това произведение на режисьора Стив Джеймс и сценаристите Фредерик Маркс и Стив Джеймс засяга далеч по важни теми като амбицията, конкуренцията, проблемите с расизма и класата в обществото, за ценностите и за ежедневния живот на семейства като тези на главните герои. Този живот не може да се види в масовите медии, но е толкова решителен и устойчив, че дава огромна надежда.
Филмът обхваща шест години от живота на Уилям и Артър, стартирайки от периода, когато двамата са в осми клас и продължава до първата им година в колежа. Предвиден за късометражен, 30-минутен филм, създателите решават да го удължат до почти три часа, тъй като осъзнават важността на засегнатите теми и дължината на историята, която трябва да разкажат изцяло. Това позволява на зрителите да влязат в обувките на героите и да извървят заедно с тях пътя към успеха.
Скаут от гимназия „Сейнт Джоузеф“ забелязва таланта на момчетата по време на мачове на уличните игрища. Преместването им там обаче би означавало дълго пътуване до училище. Това по никакъв начин не разколебава момчетата и техните родители, защото от тази гимназия започва израстването си Айзея Томас, стигнал до НБА.
Пътуването на Гейтс и Ейджи към предградието Уестчестър е символ за тежките усилия, които всеки трябва да положи, за да стигне до своите мечти и да се изкачи на върха на пирамидата на успеха. Те пътуват по 90 минути всеки ден, дори в студените зимни утрини, станали още преди зазоряване. Те правят всичко това, макар и шансът им да успеят е далеч под половин процент, както ни съобщават и в самия филм.
“Hoop Dreams” не е просто кино продукция за баскетбол. В нея става дума за реалността на ежедневното съществуване в един огромен американски град. И тъй като проследява Ейджи и Гейтс от гимназията до първата им година в колежа, то всички ние можем да разберем човешките измерения зад елементарните медийни образи за живота в гетото. Научаваме как техните големи семейства се обединяват, за да помогнат шансът за успех на децата да се увеличи. Научаваме как, ако един член на семейството преминава през сериозни проблеми, другите му помагат да се изправи на крака, или просто стават по-силни. Такъв е случаят около бащата на Артър, който се бори със зависимостта си към наркотиците.
Филмът показва изключително действителна информация за живота в бедните черни градски квартали, по-действителна от всяка друга продукция. Може да ни демонстрира как една майка, тази на Артър, успява да се справи с 268 долара на месец и да намери решимост и надежда, за да сбъдне мечтата си, завършвайки образованието си за медицинска сестра.
От всичко това разбираме колко трябва да надскочат себе си главните герои, за да осъществят своята цел, за да сбъднат своята мечта и да достигнат до НБА. Ясно е, че те получават стипендии от гимназията заради таланта си, че са наети като спортисти и нищо повече. Но това не е случайно, защото нито една крайградска гимназия не би изпратила скаути в центъра на града току-така.
Въпреки стипендиите, семействата на двамата също трябва да покрият част от разходите по обучението. Тук идва и разликата, защото за Гейтс се намира спонсор, който да покрие парите в моментите, в които родителите му имат затруднения. Артър обаче не изглежда толкова талантлив и трябва да напусне училището, защото и двамата му родители са загубили работата си. Ако той беше изпълнил очакванията на гимназията, със сигурност нямаше да го пуснат толкова лесно. Тук идва и въпросът, дали ако подадеш ръка на подобно момче, трябва да я пуснеш при първия по-сериозен проблем?
Можем да разберем и за истинността на историята благодарение на редицата обрати в живота и развитието на момчетата. Никой не би могъл да измисли подобни събития. Драматичните повратни точки в живота на двамата младежи са просто невероятни. Съдбите им могат да те увлекат, защото колкото и мрачен да изглежда животът, след това идва надеждата, а и понякога триумфа.
“Hoop Dreams” е не просто документален филм. Това е поезия и проза, избиване и разобличаване, публицистика и полемика. Това е едно от страхотните филмови изживявания, разказващи по прекрасен начин една забележителна история на две бедни момчета, преследващи голямата си мечта благодарение на своя талант.
Bulgarian 
English