Топ 5 на най-добрите играчи в историята на Юта Джаз

Топ 5 на най-добрите играчи в историята на Юта Джаз

Вечният спор кой да бъде номер едно при „джазмените“ продължава

Макар и Юта Джаз да няма титла от Националната баскетболна асоциация, този тим притежава богата история, която се е отразила изключително сериозно в развитието на лигата през годините. Всъщност франчайзът стартира съществуването си в Ню Орлиънс в първите си 5 години, след което се мести към Солт Лейк Сити. На индивидуално ниво Юта е един от най-богатите отбори, пълен с класни играчи през всички години на съществуването си, а двама от тях несъмнено се открояват повече от останалите. Това са Джон Стоктън и Карл Малоун, за които се спори кой е по-велик от другия. Ние обаче няма да се съсредоточим само върху този спор, а ще ви предложим топ на най-класните състезатели на „джазмените“.

Класацията ни започва с човек, който е част от настоящето на отбора – Руди Гобер. Френският център, който бе избран под номер 27 в драфта през 2013-а година не спира да пише история с Юта. Дебютният му сезон 2014/15 подсказва, че в Джаз вече си имат силен дефанзивен състезател. Нещо, което историята почти не познава. Гобер е част от отбора на звездите в последните два сезона, избиран е за най-добър дефанзивен играч в НБА презз 2018-а, 2019-а и 2021-а и от 2017-а неизменно е част от отбора, съставен от най-добрите бранители в лигата. През 2017-а става и рекордьор по чадъри за редовния сезон. Със средно по 12 точки и 11.2 борби преди началото на кампания 21/22, той е с ключово значение за силното представяне на „джазмените“ в последно време.

Под номер четири си заслужава да изберем Ейдриън Дентли. Далеч по-атакуващ профил, донесъл много радост на Юта в годините между 1979-а и 1986-а. Макар първо да е част от отборите на Бъфало Брейвс, Индиана Пейсърс и Лос Анджелис Лейкърс, звездата на Дентли изгрява в Солт Лейк Сити. Считан за един от най-добрите реализатори на 80-те години на миналия век, той е участник в шест мача на звездите, печели и наградата за топ реализатор два пъти с екипа на „джазмените“, но решава да потърси късмет и първи пръстен с „лошите момчета“ от Детройт по-късно в соята кариера. Все пак неговият номер четири е изваден от употреба след опазването му. Дентли е и част от имената, които може да откриете в Залата на славата.

В топ три попада състезател, който само една година играе в Юта, но е част от първите отбори на Джаз, докато франчайза е още в Ню Орлиънс и несъмнено намира място в тази класация. Макар и неговата кариера да започва в Атланта Хоукс, той търси ново предизвикателство и след четири успешни сезона гардът преминава при „джазмените“, с които успява да блесне. Вечният номер седем, който се слави с прякора „Пистъл“, или „Пистолета“ в превод на български, е един от най-добрите стрелци в цялата история на Джаз. Най-добър реализатор за 1977г., избран и в отбора на сезона в НБА през същата година, както и през 76-а, участник в 5 мача на звездите, от които 3 като състезател на Джаз, Пистъл Пийт определено е един от любимците на феновете, макар и в Ню Орлиънс.

И сега идва големият спор, който ние ще разрешим с лекота. Без съмнение двама заслужават първото място – Карл Малоун и Джон Стоктън. Двама души, играли в един отбор, който така и не успява да стане шампион. Двама състезатели, поставили рекорди, които едва ли някой може да надмине. Двама, за които е трудно да кажем кой е по-велик от другия, така че просто няма как да имаме номер две. В тази статия ще имаме двама, които да поставим на върха.

Малоун е част от Юта в годините от 1985-а до 2003-а, в които се превръща не само в един от най-великите играчи на тима за всички времена, но и един от най-великите баскетболисти в НБА. Тежкото крило е вторият най-добър реализатор в лигата със своите 36 928 точки, има две награди за най-полезен играч в редовния сезон – през 1997-а и 1999г. Малоун е участвал 14 пъти в мач на звездите, 11 пъти е избиран в идеалния отбор на сезона в асоциацията и завършва кариерата си с впечатляващи показатели от 25 точки и 10.1 асистенции средно на мач. Известен с прякора си „Поюальона“, той е един от любимците на феновете на Юта и е донесъл толкова много усмивки, колкото и Джон Стоктън.

Гардът е доказателството, че и белите могат да скачат. Стоктън започва кариерата си при „джазмените“ година по-рано от Малоун и двамата приключват през 2003-а, но докато Малоун изкарва един сезон при Лейкърс, то играчът с номер 12 просто спира с баскетбола. Със сигурност реализаторските способности на Стоктън му пречат да вземе награда за най-полезен играч, но без неговите рекордни 15 806 асистенции, едва ли Малоун щеше да вкара толкова много точки. Средно по 10.5 подавания на мач го превръщат в номер две по този показател, изоставайки само от Меджик Джонсън. Стоктън е вечен лидер и по открадната топки – 3265 или по 2.17 на двубой. Към всичко това прибавяме 10 участия в мача на звездите, 9 награди за най-добър подавач и две участия в идеалния отбор.

Човек може само да се запита каква ли би била историята на Юта без последните двама? И отговорът е повече от логичен – скучна, или просто никаква.