Как се става „абсолютен шампион“ в професионалния бокс?

Как се става „абсолютен шампион“ в професионалния бокс?

Кои са състезателите, превзели световния връх в този спорт?

Боксът е спорт, в който има повече от една световна титла и не трябва да се изненадвате, ако двама, или повече състезатели от една категория, са световни шампиони по едно и също време. Сблъсъците между носители на различни пояси се превръщат в истински зрелища, защото се срещат двама боксьори, докоснали върха и опитващи се да обединят поне две титли. Въпросът е дали може да се обединят всички титли и колко са те?

Разбира се, че може. Титлите към момента са общо четири, отговарящи на четирите организации в световния бокс. Така може да има световен шампион на Световната боксова асоциация (WBA), на Световния боксов съвет (WBC), на Международната боксова федерация (IBF) и на Световната боксова организация (WBO). Боксьорът, който спечели всички тези пояси наведнъж, се счита за абсолютен шампион в своята категория. Откакто съществуват четири различни световни отличия, което става от 2007-а година насам, има едва десет души, които са успявали да обединят всички титли. Историята обаче познава много абсолютни шампиони преди това.

Преди 60-те години на миналия век названието „абсолютен шампион“ почти не се използва, тъй като просто няма много световни титли, които да бъдат обединени. От 1927-а съществуват две организации, но те нямат различни шампиони. Единственият проблем се получава тогава, когато даден носител на световната титла премина в друга категория или се откаже, докато е на върха. Така, например, Международният боксов съюз, преименуван през 1946-а година на Европейски боксов съюз, признава различен шампион.

Терминът „абсолютен шампион“ се появява за първи път през 1941-а година в „Ню Йорк Таймс“, който пише за мач, обединяващ титлите в средна категория. С нарастването на популярността на бокса обаче, се появяват все повече организации, които искат да имат свой шампион. Така през 1962-а година е създадена Световната боксова асоциация, а година по-късно възниква и Световния боксов съвет. От този момент нататък вече има две световни титли и може да съществуват двама различни шампиони на планетата. През 1983-а пък боксовата асоциация на Съединените американски щати се разраства до международна, която по-късно получава името Международна боксова федерация (IBF).

Първият боксьор, който успява да обедини повече от две титли, е Майк Тайсън, който става шампион на WBA, WBC и IBF в годините между 1986-а и 1987-а. След още една година обаче се появява и поредната организация. Става дума за Световната боксова организация, която обхваща страните, различни от Съединените щати и предоставя най-вече на европейците възможността да стъпят на световния връх. През 2004-а WBC започва да признава шампионите на WBO, а през 2007-а това прави и IBF, за да има вече четири официални световни титли.

Шестима мъже и четири жени успяват да обединят всички четири титли. Още преди официалното признаване на WBO от IBF Бърнард Хопкинс печели всички пояси в средна категория през септември 2004-а. През юли следващата година Джърмейн Тейлър сваля от върха Хопкинс. Чак до август 2017-а няма друг при мъжете във всички категории, който да успее да грабне и четирите титли, но Терънс Кроуфорд прави това в лека полусредна дивизия. Година по-късно Олександър Усик от Украйна обединява титлите в полутежка категория. През 2021-а още две имена могат да се нарекат абсолютни шампион. През май Джош Тейлър печели всичко възможно в лека-полусредна категория, а през ноември Канело Алварес затвърждава доминацията си в супер средна категория.

От дамите Сесилия Брекхус печели четирите пояса в полусредна категория през септември 2014-а година, а Клариса Шийлдс триумфира първи в средна, а след това и в лека средна категория. Кейти Тейлър в лека през юни 2019-а и Джесика МакКескил в полусредна след успех над Брекхус са другите състезателки, носещи названието абсолютен шампион.

В годините назад, обаче, редица известни, доминиращи боксьори при мъжете са обединявали световните титли. Първи в тежка категория става Сони Листън в ерата на WBA и WBC. Тогава се състезава и Мохамед Али, който цели три пъти става абсолютен шампион и прави общо 11 успешни защити. Джордж Форман, Джо Фрейзър и Леон Спинкс са другите имена, които едновременно носят поясите на Световната боксова асоциация и Световния боксов съвет.

С появата на IBF на сцената, Майк Тайсън е първият в дивизията на най-тежките и най-успешен абсолютен шампион с 6 защити на титлите. Бъстър Дъглас, Ивендър Холифийлд, Ридик Боу и Ленъкс Люис допълват списъка. Споменавайки Холифийлд, той е абсолютен шампион и в полутежка категория. В лека тежка пък присъстват състезатели като Боб Форстър, който има 10 успешни защити, Дик Тайгър и Майкър Спинкс. Но Рой Джоунс Джуниър е, може би, най-велик в тази дивизия, след като обединява три титли от 5-и юни 199-а до 23-и февруари 2003-а и 7 пъти успява да опази коланите си.

Когато говорим за абсолютни шампиони, не можем да не споменем и имената на Карлос Монсон и Нино Бенвенути в средна категория, където отново ще открием Дик Тайгър. Марвълъс Марвин Хаглър пък има 6 защити на титлите на WBA и WBC, а през май 83-а печели и колана на IBF, за да обедини три световни отличия, които запазва в пет срещи. Бърнард Хопкинс е неговият най-успешен наследник.

При още по-леките си заслужава да споменем имената на Емил Грифит, Хосе Наполес и Шугър Рей Ленърд в полусредна категория. Карлос Ортис при леките и единственият, обединявал три титли в лека категория Пърнал Уитакър в началото на 90-те години. В категория петел най-впечатляващото име е това на японеца Файтинг Харада, но първият абсолютен шампион е Едер Джофре.

Определено не е никак лесна задача да бъдеш на върха в своята категория дори за една световна титла, а да спечелиш две, три или четири, си е наистина признак за доминация. Названието „абсолютен шампион“ носят наистиана много състезатели, но само част от тях наистина го заслужават. А с наличието на четири световни титли, неговата тежест става още по-голяма, а възможността да бъде спечелено, много по-малка.

.