Тридесет и вторият носител на „Златна топка“ – Рууд Гулит

Тридесет и вторият носител на „Златна топка“ – Рууд Гулит

След дълга пауза отново нидерландец е избран за най-добър играч в Европа през 1987-а година

Силните години в нидерландския футбол, особено в индивидуално отношение, са в началото на 70-те години. Трите отличия за най-добър футболист в Европа, които получава Йохан Кройф през 1971-а, 73-а и 74-а говорят достатъчно за това. Този период обаче отминава и на сцената излизат британци, немци, французи и дори италианец, датчанин и руснак преди Рууд Гулит да грабне трофея на 29-и декември 1987-а година.

Играчът на ПСВ Айндховен, преминал в Милан след края на сезон 1986/87 е истинско откритие във футбола и съвсем заслужено печели наградата в сериозната конкуренция на португалеца Пауло Футре от Порто и Атлетико Мадрид. Гулит събира 106 точки от гласувалите общо 27 журналисти от страните, членуващи в Европейската футболна централа – УЕФА. Тринадесет от тях отреждат първата позиция на нидерландския атакуващ играч, шестима го оставят втори, четирима на трето място, двама на четвърто и един на пето, докато един не смята, че Гулит заслужава позиция в топ пет на най-добрите играчи на Стария континент. Футре събира само 15 точки по-малко – 91, с които второто място остава с лекота за португалското крило. Трети в подреждането с 61 точки е Емилио Бутрагеньо от фантастичния тим на Реал Мадрид. Нападателят изпреварва съотборника си Мичел Гонсалес с 32 точки, а топ пет се допълва от състезателя на Барселона Гари Линекер, който има само 13.

Предходният носител на „Златната топка“ Игор Беланов липсва в анкетата през 1987-а година. Няма и нито един българин, взел поне една точка от гласуването.

Надпреварата в нидерландския шампионат през сезон 1986/87 става отново изключително оспорвана, а ПСВ Айндховен и Аякс вадят изключителни таланти като Рууд Гулит и Марко ван Бастен. Двамата блестят на местната сцена, но в края на кампанията Ван Бастен се задоволява само с голмайсторския приз, докато по-отборното представяне на Рууд Гулит носи девета титла в историята на тима от Айндховен и втора поредна. Определян за истински артист заради лекотата, с която се движи по терена, Гулит много бързо приковава погледите към себе си не със статистически показатели, много голове или много асистенции, а просто с красиви и важни изпълнения. Селекцията на „лалетата“ веднага започва да си мисли за още по-добри времена от тези с Йохан Кройф, а носителят на три златни топки сякаш вече има свой наследник, или кандидати за наследник.

През лятото Милан събира Гулит и Ван Бастен в тима си и победителят в класацията е този, който се откроява през първата половина на сезон 1987/88 в Калчото. Гулит е точен още при дебюта си срещу Пиза, след което бележи и във врата на Сампдория до края на календарната година. Не липсват голове и в турнира за купата на страната, както и в Купата на УЕФА. Адаптацията на нидерландецът започва много добре и по всичко личи, че той ще отнесе „Златната топка“ у дома.

Основният му конкурент Пауло Футре покорява европейския връх с Порто, но само един от петте му гола в КЕШ е вкаран през 1987-а. В местното първенство Порто остава втори, а Футре далеч не е сред най-впечатляващите играчи. След трансфера си в Атлетико той не се адаптира чак толкова бързо.

Бутрагеньо пък е част от един страхотен отбор на Реал Мадрид, който обаче блести не с един, а с петима играчи. Да, Емилио е най-важен от тях, най-значим и играещ най-красивия футбол, но дори наличието на Мичел на четвъртата позиция, говори достатъчно за сериозната конкуренция в „кралския клуб“.

Изглежда така, сякаш няма особен спор кой трябва да спечели гласуването за „Златна топка“ през 1987-а година. Отново красивата игра, лекотата на действията по терена и необичайният стил са избрани пред статистиката и отборните отличия. Това изглежда са причините Рууд Гулит да бъде избран за най-добър футболист в Европа през 1987-а година.