Американската мечта на момчето от село Сенник

Дан Колов-Балканският лъв

Годината е 1892г. Мястото село Сенник, община Севлиево. В семейството на Яна Живкова и Кольо Данев, се ражда пето дете. Кръщават го Дончо, без да подозират, че години по-късно целият свят ще знае неговото име. Животът на момчето не е никак лек. Семейството е бедно, когато е на 4, Дончо остава и без баща. Налага се да порасне по-бързо от връстниците си. Нуждата го отвежда в Унгария, когато е само на 12. През 1909г. емигрира и отвъд Океана. Заминава за Съединените американски щати. Сам, непознаващ страха от неизвестното и решен да успее. Никой не подозира, че момчето, което разнася тежки товари като хамалин, всъщност е нечуван талант. Самият той не знае какви умения и сила, се крият в него.

Съдбата обаче си знае работата. По време на цирково представление професионален борец предизвиква публиката. Дончо излиза на манежа и сензацията е факт. Момчето от Сенник побеждава. От този момент нататък следва хронология на успеха. През 1917г. подписва професионален договор.

Светът не познава сила и дух, каквито станалият известен отвъд Океана като Дан Колов, притежава. Изучава тънкостите на борбата. Отдаден е на новата си страст, а успехът не закъснява. Изиграва над 1500 срещи. Подчинява борци от всички континенти. Превръща се във вдъхновение за милиони по света. Получава дори предложение да смени гражданството си-от българско на американско.

“Чувствам се силен, защото съм българин.”, категоричен е мъжът на честта. И никога не забравя откъде е тръгнал, въпреки славата, въпреки милионите, които успява да спечели.

Атакува и световният връх. В схватка срещу Джим Лондос, балканският лъв отстъпва. Научава какво е да губиш, но дава урок на шампиона. До края на кариерата си американецът така и не се осмелява да се изправи срещу българина.

Мисията му е повече от успешна. Мечтите-сбъднати. За Дан Колов е време да се върне у дома. 30 години след заминаването си, на 7 април 1935г. Дончо стъпва на родна земя. Посрещнат е като герой.

„Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“ – с тези скромни думи, показва, че е все същия Дончо Колев от село Сенник, отправяйки се към бащината къща.

Използва средствата и славата си като герой. Дарява за благотворителност, заразява с любовта си към спорта стотици деца, създава школи по борба.

Пет години след прибирането си, през 1940г. Дан Колов угасва. Туберкулозата слага край на житейския му път. Теориите за смъртта му са много. Сред тях дори и за умишленото му и системно отравяне с цел да бъде свален от върха. Истината си отива с него. Оставеното от него наследство обаче, е нещо, невиждано и до днес.

.