Кош за праскови – първите баскетболни кошове

.

Доктор Джеймс Нейсмит е „героят“, който дари на света баскетбола. Неговото творение в първоначалния си вариант определено не е зрелището, което гледаме днес, но креативността на учителя по физкултура е ненадмината, което се доказва и от първия баскетболен кош, който той използва.

Измисляйки игра, с която да занимава своите ученици в мразовит ден, той закача кош за праскови, или иначе казано нещо като дървена кофа. Той я забива за стената на височина 3.048 метра (10 фута). Разбира се, това прави адски неудобно продължаването на играта. За да може да се поднови сблъсъка, някой трябва да използва стълба и да извади ръчно топката от коша, тъй като той е с дъно. Промени се налагат на по-късен етап, но няколко години изобретението остава непроменено.

През 1883 година, две години след измислянето на баскетбола, се добавя и табло, към което е прикрепен кошът, а месец по-късно е добавен и изрисуваният квадрат точно над ринга. Целта му е била да могат баскетболистите да се ориентират по-добре при стрелбата и да се използва таблото за увеличение на точковия актив и за двата отбора (по това време бележенето на точки е много трудно дори за тези, които успяват бързо да усвоят играта).

През 1901 година е измислен металният ринг, който се приближава максимално до това, което представлява баскетболният кош днес. Той е закрепен за таблото, за да могат играчите да забиват по-често. За ринга пък вместо кош вече има мрежа, но и тя е затворена, което налага отново прекъсване на играта, за да може топката да бъде извадена. В крайна сметка, през 1912 година най-накрая е изобретена отворена от двете страни мрежа, която позволява на топката свободно да преминава през ринга. Това увеличава драстично и скоростта на играта, и честотата, с която се бележат точки. Така през 1912 година е изобретен най-близкия до модерните стандарти кош.