Сезон 1969 г. във Формула 1: Безопасност, безопасност, безопасност!
След поредицата от инциденти във Формула 1 през 60-тте години, ръководството на шампионата най-накрая предприема действия, с които да ограничи риска за пилотите. Сезон 1969 е първият, в който всяка една от пистите е задължена да отговаря на определени изисквания, ако иска да приеме старт от световния шампионат. Една от ключовите промени е свързана със самите трасета, които поетапно започват да бъдат ограждани с буфери. Чрез тях се минимизира инерцията от скоростта и служат като защита за публиката при евентуален инцидент. Изискванията към самите болиди също се видоизменят с оглед инцидентите от последните сезони. Конструкторите започват да мислят в посока по-голяма аеродинамичност и въвеждането на четири задвижващи колела, което в ситуация на мокър асфалт позволява по-прецизен контрол над автомобила.
На фона на тези промени тройната битка между Греъм Хил, Джаки Стюърт и Дени Хълм, които решиха титлата буквално в последното от календара състезание през 1968-ма, продължава и през следващия сезон. 11 състезания са предвидени да определят новия световен шампион във Формула 1. Останалият на крачка от успеха в изминалия Джаки Стюърт е без конкуренция в 6 от тях. Защитата на титлата за Греъм Хил не се развива според очакванията му и британецът записва едва 1 победа за Гран При на Монако, което го изважда от битката. Така Хил в генералното подреждане завършва 3-ти. На подиума обаче, място намира Джаки Икс. Пилотът на Брабъм-Форд демонстрира увереност и печели в оспорвана конкуренция Гран При на Германия и Гран При на Канада, което му гарантира 2-рото място.
При конструкторите световната титла отива при Матра-Форд, които отвяват конкуренцията на Брабъм-Форд и Лотус-Форд.