Джамиър Нелсън – поредното доказтелство, че и ниските могат да успеят в НБА
Гардът, който заедно с Дуайт Хауърд донесе едни от най-силните години на Орландо Меджик
Джамиър Нелсън е американски професионален баскетболист, който успява да впечатли в Националната баскетболна асоциация, въпреки че далеч не е сред високите състезатели, подвизавали се там. Нелсън е роден в Честър, щата Пенсилвания и още в местна гимназия успява да направи впечатление и да помогне на тима си да спечели щатския трофей. Веднага след това той започва колежанската си кариера в университета „Сейт Джоузеф“, където още през първата година е избран за новобранец на годината в цялата страна.
Висок само 183 сантиметра, което си е нормален ръст, но не и за баскетболист, Нелсън играе на позицията пойнт гард. През 2003-а той е част от драфта в НБА, но решава да остане за последна година при „ястребите“ от „Сейнт Джоузеф“, с които успява да постигне 30 успеха от 32 срещи в редовния сезон, което е абсолютен рекорд за тима.
През 2004-а година Джамиър е избран под номер 20 в драфта от Денвър Нъгетс, но веднага е трансфериран в тима на Орландо Меджик за първия избор на отбора от щата Флорида през 2005-а. Заедно с него Орландо се сдобива и с Дуайт Хауърд, който е първи избор на отбора през въпросната година. В първата си година в НБА обаче Нелсън е предимно опция за моментите, в които звездния гард на тима Стив Франсис е необходимо да получи почивка. Въпреки малкото минути обаче нисичкият баскетболист успява да направи сериозно впечатление и да попадне във втория отбор на дебютантите.
През втората си кампания в НБА Нелсън получава възможността да бъде първи избор на позицията пойнт гард, след като в края на февруари 2006-а Стив Франсис е изпратен в Ню Йорк Никс. Това помага на баскетболистът от Пенсилвания да завърши сезона със средни показатели от 14.6 точки и 5 асистенции на мач, както и 48.3% стрелба от игра. Ходът на Меджик се отплаща през следващия сезон, в който нисичкият състезател е една от причините отборът да стигне до плейофите за първи път от 2003-а година, където обаче отпада от Детройт Пистънс още в първия кръг.
Прогресът на Джамиър Нелсън продължава и достига пика си през сезон 2008/09, когато е избран за мача на звездите заедно със съотборниците си Дуайт Хауърд и Рашард Люис. Той обаче пропуска тази среща и остатъка от сезона, тъй като получава тежка контузия в дясното си рамо. Въпреки това средните му показатели през сезона са най-добрите, които е достигал до този момент – 16.7 точки и 5.4 асистенции. След 4-месечно възстановяване, което е далеч по-скоростно от очакваното, Нелсън се завръща точно за финалите в НБА, в които Меджик се изправя срещу Лос Анджелис Лейкърс. Неговото присъствие обаче е далеч от очакваното и Орландо губи с 1-4 победи в серията.
Колкото и щастливо да започва 2009-а за Джамиър, обратът е изключително голям, след като на 16-и ноември той получава контузия в менискуса на лявото коляно и е опериран, което го вади от игра за повече от месец. Въпреки тази травма Нелсън помага на тима си да стигне до плейофи, където бележи средно по 19 точки и прави близо 5 асистенции на мач в общо 14 мача, които тимът му изиграва, преди да отстъпи на Бостън Селтикс на финалите в Източната конференция с 2-4.
Сред най-запомнящите се моменти в годините за Орландо са победната тройка срещу Денвър Нъгетс със сирената на 18-и март 2011-а и още една точна стрелба от далечно разстояние малко по-късно същата година, която обаче не е призната и Меджик губи от Чикаго Булрс с 99:102.
Въпреки че от началото на кариерата си в НБА Нелсън е много близък приятел с Дуайт Хауърд, двамата са на различно мнение относно трейда на Рашард Люис във Вашингтон, за който Хауърд настоява. Освен това центърът заявява публично, че иска да играе със звезден пойнт гард като Дерон Уилямс или Крис Пол, което води и до изпращането му в Лейкърс след края на сезон 11/12.
През февруари 2014-а година Нелсън бележи 8020-та си точка за франчайза, с което измества Шакийл О‘Нийл от четвъртата позиция на най-добрите реализатори в историята на Меджик.
Това обаче се оказва и последната му година в Орландо, след като през лятото той подписва двугодишен контракт с Далас Маверикс, където обаче изиграва само 23 мача преди да бъде изпратен в Бостън Селтикс. След само шест мача за „келтите“, в които разочарова, следва нов трейд и през януари 2015-а година той става част от франчайза, избрал го в драфта – Денвър Нъгетс, където остава до октомври 2017-а. Именно сезон 17/18 е последният за него, в който той играе първи за Ню Орлиънс Пеликанс, а след това и за Детройт Пистънс, но по всичко си личи, че добрите му години са отминали отдавна.
Джамиър Нелсън определено е доказателство, че и по-ниските баскетболисти могат да направят страхотна кариера в НБА. Пойнт гардът е една от големите звезди на Орландо Меджик в годините между 2004-а и 2014-а, в които франчайзът от щата Флорида постига сериозни успехи. За цялата си кариера в асоциацията той отбелязва 9940 точки, прави 4508 асистенции и успява да овладее 2595 борби. Ако не беше играл в друг отбор, освен Меджик, може би и средните му показатели щяха да бъдат изключително впечатляващи. Все пак името му остава в историята на Орландо от настоящия век.