Най-великият баскетболен отбор и единствената му (потулена) загуба

.

Отборите в НБА безспорно са най-добрите на планетата. Поставете дори най-слабия тим в „лигата на извънземните“ срещу топ отбори от различни континенти и разликата ще бъде очевидна. Баскетболът в САЩ просто е на друго ниво. А сега си представете, че най-добрите играчи от най-добрите отбори се обединят в един супер тим – звучи нечестно, нали?

Точно това обаче се случи през 1992 година за пръв път в историята на САЩ. След поражението на Олимпийските игри през 1988 година отвъд Океана са толкова решени да си върнат златото, че зачеркват правилото да не използват играчи от НБА и сглобяват най-чудовищния тим в баскетболната история. Начело с Майкъл Джордан, САЩ прави истински фурор, печели златото през 92‘ в Барселона, а отборът влиза в архивите като оригиналния „Дрийм тим“. Отбор пълен със звезди, без поражения и тотална доминация на паркета. Но дори този отбор има своя слаб момент – поражение, макар и в неофициален двубой, което е скрито от медии, източници и цялата общественост в САЩ.

През юни 1992 година новосформираната селекция от Джордан, Меджик Джонсън, Скоти Пипън, Чарлз Баркли и куп други звезди играе тренировъчен мач срещу сборен отбор от студенти в Сан Диего – част от подготовката на тима за Игрите в Барселона. В 20-минутна среща момчетата на Чък Дели биват прегазени от бъдещи звезди като Грант Хил, Крис Уебър и много други, но по това време те са просто студенти, привикани за да подготвят Дрийм тима за Олимпийските игри.

„Бях в отбора от колежани, който смачка Отбора мечта. Тренирахме в Ла Хоя с тях, като целта ни беше да ги подготвим за Игрите, но това не означаваше да им отстъпваме. Хюстън не можеше да пропусне от тройката. НИКОЙ не можеше да спре Крис (Уебър) в подкошието. Боби Хърли ги развинти. Убихме ги“, казва Гранд Хил в подкаст през 2015 година.

Истината за това какво точно се е случило едва ли някога ще излезе изцяло наяве. Това, което обаче знаем вече днес, е, че „колежанчетата“ печелят с 62:54 срещу мегазвездите на НБА. Чък Дели, треньорът, избран да води олимпийския отбор, нарежда резултатът да бъде нулиран преди медиите да влязат в залата за интервюта, а на всички им е забранено да говорят за това, което се е случило. Мегазвездите изглеждат разочаровани, според дописките на журналистите от този период през 1992 година, но никой не казва и дума за поражението, превърнало се в „огъня“, вдъхновил суперзвездите на баскетбола да зачеркнат егото си и да се обединят в една обща цел – да докажат, че баскетболът в САЩ е на светлинни години в сравнение с останалите големи сили в спорта.