Автобиографияta на Валентино Роси

Автобиография на Валентино Роси

Книга, която няма да ни даде пълна представа за великите моменти на спортиста

Валентино Роси е един от най-великите състезатели в моторните спортове. Италианецът, известен с прозвището си „Доктора“ е 7-кратен световен шампион в Мото GP. В кариерата си в кралския клас той има 372 старта, 199 подиума и 89 победи. Роси се отказа от тежките надпревари в Мото GP чак през 2021-а година, което направи кариерата му изключително дълга. Още преди нейния пик дори излиза и първата автобиография за него. През 2005-а година на пазара се появява книга, озаглавена „Ами ако никога не бях опитал? Автобиография на Валентино Роси.“, или на английски „What if I never tried it. Valentino Rossi. The Autobiography.”

От издаването на това произведение, много неща в живота на Роси се променят. Най-малкото от тях е, че той печели още три световни титли. Липсата на част от успехите, както и на бъдещите му премеждия и хубави мигове определено си проличава на моменти.

Това е автобиография, която се различава от типичните спортни книги за живота на даден състезател. Различава се от всяка една книга, написана от някой, който прекарва известен период от време и слуша историите на успелия спортист, за да ги опише. „Ами ако никога не бях опитал?“ е написана от самия Роси, но с помощта на Енриго Борги, който е много известен журналист, профилиран в статиите за Мото GP за италианското списание „Мотоспринт“.

Автобиографията започва много добре и директно ни насочва към битката между Роси и Макс Биаджи по време на Гран При на Австралия през 2001-а. Описанието на този своеобразен дуел, което Доктора прави е изключително точно, толкова перфектно, че спокойно можеш да усетиш всичко, което се случва в тези ключови мигове. То ти позволява да се гмурнеш в съзнанието на изключително талантливия пилот и да усетиш адреналина.

Обещаващото началото обаче впоследствие води до не малко разочарования по страниците, защото очакванията са изключително завишени. Шестнайсетте глави нямат свои собствени заглавия и нямат конкретна идея къде да спрат, не разделят смислово дадени части от живота или кариерата на Валентино. Те просто ви позволяват да спрете, за да свършите нещо друго, или да продължите с обичайните си занимания. Изглежда така, сякаш всяка глава скача около мястото на събитието и подминава факти, които ни пречат да си изградим цялостна представа за случващото се. Може и така да се развиват събитията в главата на Роси и това да е търсен ефект, но не би се получило при всеки читател.

В книгата няма да разберете какво е повлияло на пилота, какво му е помогнало да спечели толкова много състезания и титли от световния шампионат по мотоциклетизъм. В нея не става ясно какво го накара да скъса договора си с Хонда и да премине в Ямаха през 2004-а година. Не можете да прочетете личните истории, които очаквате да видите в подобна книга, включително отношенията с баща му.

Въпреки емоционалния старт, следващите страници няма да ви позволят да изживеете победите заедно с един от любимците си, защото ако четете тази книга, то Доктора няма как да не ви е сред фаворитите. Тя по-скоро ще ви дистанцира, ще говори само за това, което сте имали възможност да видите от самите състезания с леки допълнения. Ще ви разкаже за успехите му още като тинейджър, дните, които са го насочили към неговата бъдеща спортна кариера.

Една от интересните истории в автобиографичната книга е свързана с участието на Роси на 8-часовата надпревара за издръжливост на пистата „Сузука“, където италианецът си партнира с Колин Едуардс. Въпреки доброто развитие на състезанието, Доктора показва омразата си към подобен тип надпревара и вместо да се гордее с успеха си, той го приема като задължителна част от подписан договор.

Някои пасажи, че дори и цели глави са преминали с много лека редакция от Борги. Езикът на Роси е суров, неполиран, груб, което подсказва достатъчно за характера му. Може би и фактът, че самият пилот си пише историите, е причина да няма някои толкова фантастични моменти, каквито най-верните му фенове биха искали да прочетат. Може дори Валентино да е скучен, обикновен, нормален човек извън пистата и празненствата след даден успех да са опит за уловка за милионите зрители.

Хубаво би било след време да се появи автобиография, която да опише цялата му кариера, да ни запознае с повече пикантни моменти от живота му, да ни сподели за по-интересни преживявания извън пистата. Ще бъде прекрасно, ако научим нещо повече за него, а не само да си припомняме за великите победи, тежките състезания и да продължаваме да четем колко е велик. Искаме да разберем какво провокира това величие. Искаме да научим откъде се проектира неговия талант.