Великите 5 на Емил Грифит: Трагедията с Бени с Бени Парет

Великите 5 на Емил Грифит: Трагедията с Бени с Бени Парет

Трагичните събития в третия му сблъсък с Бени Парет, които накараха боксьора от Вирджинските острови да намали темпото

Когато си говорим за боксьори с мощен удар, но не при най-тежките, то в съзнанието ни веднага може да изникне името на Емил Алфонс Грифит. Роденият в град Сейнт Томас на Американските Вирджински острови състезател има невероятна кариера, включваща 112 незабравими срещи. В тях той печели 85 пъти, от които 23 с нокаут, губи 24 двубоя, но 10 от тях са във финалните му 20 мача, в които той просто иска да натрупа още някой долар в банковата си сметка. Грифит е сред най-добрите в лека средна, полусредна и средна категория през 60-те и 70-те години на миналия век. В поредица от пет материала ще си припомним петте най-вълнуващи срещи с негово участие.

Започваме, разбира се, от най-добрата, от сблъсъка, с който Грифит става изключително популярен, макар и той да има трагичен край. За целта трябва да се върнем до 24-и март 1962-а година в „Медисън Скуеър Гардън“, Ню Йорк. Там Емил Грифит излиза срещу Бени „Дъ Кид“ (в превод от английски „детето“) Парет за трети път. Историята на съперничеството помежду им датира от първи април предходната година, когато Емил печели първата си световна титла в полусредна категория в едва третата си година на професионалния ринг. Шест месеца по-късно обаче Парет си връща колана след не единодушно съдийско решение.

Кубинецът Бени Парет се слави със своята напереност, малко по-сериозния си опит и килограм повече в сравнение с Грифит. Кид тежи 66 килограма, има 49 мача на професионалния ринг, от които е спечелил 35, загубил 11, а 3 завършват без победител, докато претендентът за титлата има само 31 двубоя, от които обаче е спечелил 28 и загубил само 3. Специалисти и медии са на мнение, че Емил Грифит отново ще успее да измъкне отличието и този път с по-голяма лекота.

Любопитна случка се развива в сутринта на двубоя, когато е и кантарът. Тогава Парет обижда на испански своя опонент, наричайки го с обидната дума на този език за хомосексуалист. Кубинецът дори си позволява да хване своя опонент за задните части, което само вбесява допълнително Грифит, който отказва да направи обичайната снимка, на която двамата са един до друг и вдигат гарда, защото, според фотографа, който е трябвало да я заснеме, американецът е заявил, че ще удари своя опонент.

Ударите обаче са предназначени за случващото се на ринга. А думите на Парет към претендента за световната титла наистина са сериозно обвинение, защото по това време да си хомосексуален е считано почти за престъпление, когато става дума за спортисти. А причината да ги изрече е свързана с другата работа на Грифит, който прави шапки във фабрика, която наема само жени работнички. По-късно в своя живот Грифит споделя, че е бисексуален.

Двубоят помежду им не се развива толкова интересно, колкото събитията преди него. Но това е така само до шестия рунд, когато само гонгът спасява Емил, който е сериозно притиснат от кубинеца. Парет успява да нанесе изключително мощна комбинация, с която изключително сериозно да разклати своя опонент. Това е и преломния момент, в който Грифит получава наставления от треньора си Джил Кланси да удря, докато Парет не влезе в клинч или съдията не го спре.

В дванадесетата част отново събитията изглеждат много спокойни и точно това са думите на коментатора на “ABC”. Секунди по-късно обаче Грифит притиска своя съперник в ъгъла и нанася много тежки удари в главата му. Макар и разклатен, Кид успява да вдигне своя гард и да се отбранява. Изведнъж обаче той се олюлява и пада на въжетата като главата му и част от тялото са от другата страна на ринга. Грифит го хваща за рамото, за да го поизправи и нанася още няколко удара в главата му. Реферът Руби Голдстийн не спира срещата, макар и да вижда, че няма особена реакция от страна на кубинския боксьор. След края на мача той споделя, че не веднъж в своята кариера е виждал други боксьори да го правят с цел да избегнат по-чисти удари от съперниците си. Няколко пъти Парет вдига главата си, избягва удари, блокира други, но в крайна сметка анализ след края на мача показва, че световният шампион е получил 29 попадения в своята глава без да отговори и на един от тях.

След всички тези удари Парет прави крачка напред, хваща Грифит странично и се предава, което носи успеха на Емил с технически нокаут. В момента, в който реферът вдига ръката на победителя обаче Парет припада на пода и повече никога не става. Той е изнесен на носилка от ринга, но докторите не успяват да го спасят. Има сериозни критики към мениджъра на кубинеца Мануел Алфаро за това, че не е хвърлил бялата кърпа, за да спре мача, но той твърди, че е крещял към Голдстийн в желанието си реферът да спре срещата.

След като разбира за тежкото състояние на вече бившия световен шампион Грифит отива в болницата, където след часове опити на лекарите да върнат в съзнание Парет, той продължава да е в кома. Хората по улиците започват веднага да обиждат новия световен шампион, защото според тях той е довел своя опонент до отчайващо състояние, но и до ден днешен има спорове кой е виновен за случилото се. А то е, че след 10 дни Парет губи живота си в болница „Рузвелт“ в Манхатън.

В автобиографията на Емил Грифит боксьорът споделя, че след този двубой повече никога не е използвал цялата си сила в ударите срещу опонентите си на ринга, а в първите срещи след сблъсъка с Кид Парет дори е изпитвал страх, когато посяга към главата на даден съперник.