Тридесет и осмият носител на „Златна топка“ – Роберто Баджо

Тридесет и осмият носител на „Златна топка“ – Роберто Баджо    

Четвъртият италианец с признанието за най-добър играч в Европа

Дълго време италианските отбори успяват да поддържат високо ниво във футбола в Европа. Особено в края на 80-те и началото на 90-те години. Много малко от тях обаче разчитат основно на италиански състезатели и големите им звезди идват от чужбина. Това е и причината 11 години да разделят триумфа на Паоло Роси в гласуването за „Златна топка“ от следващия италианец, стигнал до приза за най-добър играч в Европа. Неговото име е Роберто Баджо, който на 28-и декември 1993-а печели по категоричен начин.

Баджо събира 142 точки от гласовете на 30 журналисти, представящи страните, членуващи в Европейската футболна централа – УЕФА. Само един от гласувалите не поставя нападателя на Ювентус в топ пет, 26 души смятат, че той заслужава наградата, а трима го оставят на второто място. След Роберто Баджо в класацията се нарежда Денис Бергкамп, който събира 83 точки от едно първо, дванадесет втори, шест трети, пет четвърти и две пети места. Нидерландецът обаче оставя на 59 точки от първото място, но и на 49 пред третия – Ерик Кантона. Френската звезда на Манчестър Юнайтед събира 34 точки и също грабва едно от останалите първи места. Петицата се допълва от Ален Боксич от Хърватия, както и от датския играч на Барселона Михаел Лаудруп.

В гласуването за „Златна топка“ през 1993-а попадат и двама български играчи. За изненада вторият от миналия сезон Христо Стоичков остава едва дванадесети със само 6 точки. Той разделя тази позиция с Петер Шмайхел от Манчестър Юнайтед и Рууд Гулит от Сампдория. По-предно класираният българин е Емил Костадино, който събира 11 точки. Крилото на Порто остава на 8 точки зад Паоло Малдини, но изпреварва уелсеца Райън Гигс и швейцареца Стефан Шапюиза.

Баджо прави най-силната си година от преминаването си в Ювентус през 1990-а. Макар и тимът му да остава четвърти в Серия „А“ през сезон 1992/93, той отбелязва 21 гола. Постижение, което е със само пет по-малко от това на топ реализатора Джузепе Синьори от Лацио. Баджо реализира някои много ценни попадения за тима през пролетта, включително хеттрик срещу Фоджа, два гола срещу Лацио и два срещу Пескара. В началото на следващия сезон той продължава ударно, помагайки на Юве да печели точки и мачове в шампионата. Хеттрикът срещу Дженоа изглежда като най-впечатляващото му постижение в Калчото, но сред жертвите му са още Сампдория, Реджиана, Лече, Аталанта и Интер.

По-значимите му изяви идват в турнира за купата на УЕФА, спечелен от „бианконерите“ за трети път в историята. Роберто Баджо бележи два гола в първия финал с Борусия Дортмунд на „Вестфаленщадион“, а съфамилникът му Дино Баджо реализира общо три – един в първия и два във втората среща. Роби Баджо обаче сам отстранява ПСЖ, след като е автор на всички три попадения срещу французите в полуфиналите, спечелени с общ резултат 3:1. В началото на следващия сезон Локомотив Москва получава два гола от него в двубоя в Италия от първия кръг, след което той е точен и срещу Тенерифе на „Деле Алпри“ в двубоя от трети кръг, спечелен с 3:0 от Юве.

Без съмнение головете, които неспирно се увеличават, доброто му представяне в атаката на Ювентус, спечелената Купа на УЕФА и неподражаемият стил на Роберто Баджо заслужено му носят наградата „Златна топка“ за най-добър европейски футболист през 1993-а година.