„Пълно ускорение“ – великата битка между „Форд“ и „Ферари“

„Пълно ускорение“ – великата битка между „Форд“ и „Ферари“

С прекрасни актьори и придържане към истината, можеш да екранизираш с лекота една истинска и красива история

Филмите, разказващи истинска история, пресъздаващи момент от миналото, винаги са по-специални. Критиците винаги ги гледат с по-особено внимание, а когато става дума за филм, пресъздаващ спортен момент, рискът да не се харесаш на феновете е наистина огромен. Е, Джеймс Манголд рискува изключително много със своето творение “Ford vs Ferrari”, в превод на български „Пълно ускорение“, което пресъздава битката през 60-те години между двава автомобилни гиганта, пренесена на 24-часовото състезание за издръжливост на пистата във френския град Льо Ман.

Огромна роля за успеха на филма имат и актьорите в главните роли. Това са Крисчън Бейл и Мат Деймън, които сякаш носят допълнителни конски сили на „Пълно ускорение“. Накратко казано, това произведение на кино индустрията разказва по вълнуващо рационализиран начин на моменти, една история за търсенето на господство в Мотор Сити. История, която ви кара да застанете на страната на добрите момчета, изпълняващи своята мечта да бъдат най-добрите пилоти и да карат най-бързия състезателен автомобил, докато техните шефове се борят на много по-високо ниво.

Мат Деймън влиза в ролята на Карол Шелби, който е бивш шампион, но пенсиониран принудително заради хипертония. Встъпителния му глас за това, какво е усещането да стигнеш до 7000 оборота на последна предава с кола, задава тона на филма и всички оставаме в очакване до мига, в който Кен Майлс, изигран от Бейл, ще достигне до тези висини. Шелби е нает от Форд, за да дава наставления на Майлс и останалите пилоти и да помогне на компанията в изработването на наистина бърз автомобил, който да може да се справи с Ферари.

Защо обаче от Форд искат да победят толкова яростно Ферари. Цялата случка се развива около опита на Хенри Форд Втори да купи италианската компания по идея на младия изпълнителен директор Лий Якока. В ролята на Форд е Трей Летс, а Якока е изигран от Джон Бернтал. Енцо Ферари обаче не само отказва предложената му огромна сума, но и обижда Хенри, което наранява неговата гордост и го предизвиква да произведе автомобил, който да се справи с италианците на пистата в Льо Ман. А и 24-часовата надпревара за издръжливост никога преди не е била печелена от американска кола.

Дори не е необходимо да сте фен на моторните спортове или автомобилен човек, за да оцените конвенционалната драма, която оживява в „Пълно ускорение“. От едната страна са Шелби и Майлс, които са истински чудаци, но единият дава на зрителите една идея повече от другия. Те са натоварени от Форд да създадат цял състезателен отбор, който да бъде по-добър от Ферарито на Енцо. От другата страна са далеч не толкова харизматичните шефове – Форд и дясната му ръка Лео Бийби. Бийби е не просто амбициозен измамник, но е и човек, който се придържа към корпоративния принцип, вярвайки, че това е правилното. Той не иска Майлс да е един от пилотите на новата кола, защото не съответства за представата на мъж, която Форд иска да създаде като компания. Упоритите опити на Бийби да прецака Майлс подсилват вкоренения аспект на интереса на филма, написан от Джез Бътъруърт, Джон-Хенри Бътъруърт и Джейсън Келър.

Поддържащите герой също успяват да предизвикат допълнително одобрение. Катриона Балф, която играе съпругата на Майлс не е в обичайната неодобрително тревожна светлина. Ноа Джуп, който е син на пилота, боготвори безусловно баща си, а Рей Маккинън, който е най-довереният инженерен лейтенант на Шелби, е повече от обикновен персонаж.

Деймън идеално пасва на характера на своя герой – почтен човек, който е отклонен от пътя, но впоследствие влиза обратно в него.

И ако всичко това ви е прозвучало тежко, то нямате поводи за притеснение, защото „Пълно ускорение“ си е забавен филм. Дори още по-забавен, отколкото го представя добре сглобеният му трейлър. Диалозите, пресъздаването на състезанията и придържането към истината придават наистина високи скорости. А и прекалено малко кадри изглеждат претрупани с ефекти или анимирани.

Накратко казано, този филм е един истински спектакъл, който преди 30 или 40 години щеше да бъде основен продукт в студиото. Сега се приема за риск и има основния, но страхотната режисура и двама невероятни актьори правят така, че „Пълно ускорение“ да няма слаба страна.