Сезон 1982г. във Формула 1: Годината на бунтарите
С появата на Бърни Екълстоун и ФИА във Формула 1, шампионатът претърпява истинска метаморфоза. Промяна, белязана от редица конфликти и безпрецедентни ситуации, част от които водят до съществени изменения в правилника. Сезон 1982-ра в най-елитната автомобилна надпревара остава в историята не толкова с това, което се случва на пистата, колкото с това извън нея.
След като ФИА вече е отговорна за шампионата, логично на преден план се появяват и две организации, чиято цел е да защитават правата на основните участници в него. ФИСА или спортният комитет на Формула 1 поема интересите на пилотите. Начело на него застава Жан-Мари Балестре. Конструкторите също получават собствена асоциация-ФОКА, президент, на която става собственикът на Брабъм-Форд-Бърни Екълстоун. Създадени с идеята да си помагат, двете организации не успяват да намерят общ език, а конфликтът между тях е толкова яростен, че през сезон 1982-ра се стига на няколко пъти до бойкот.
ФИСА настоява пилотите да се обвържат по-силно с отборите си. Нещо, което самите те не искат и отказват да подпишат нови договори, както и да излязат на пистата за състезание. ФОКА от своя страна не успява да постигне консенсус между отборите за финансов феърплей и това довежда до масови стачки.
На този фон сред редицата бойкоти в рамките на 16-тте старта в календара на Формула 1 за 1982-ра година, някак между капките Кеке Росберг с Уилиямс-Форд успява да спечели световната титла. Така финландецът се превръща в първия пилот след Майк Хаутърн през 1958г., който триумфира след само един спечелен старт за сезона. Втори завършва Дидие Пирони с Ферари, а трети е Джон Уотсън от Макларън-Форд.
При конструкторите над всички са Ферари. След две поредни години на триумф, отборът на Уилиямс-Форд отстъпва и в края на 1982-ра година завършва четвърти.