Пренебрегнатите суперзвезди, останали извън „Дрийм тийм“-а на САЩ през 1992

Едва ли има съмнение за това кой е най-великият баскетболен отбор в историята. Това без капка съмнение е селекцията на САЩ за Олимпийските игри в Барселона през 1992 година, когато американският баскетбол се появява в пълния си блясък в Испания, гази всичко по пътя си към златото и превръща самия спорт (почти) собственоръчно в една от най-големите индустрии в света.

В състава на Чък Дели личат невероятни имена като Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Чарлз Баркли и още редица звезди. Освен това е взет и представител на колежанското първенство – Крисчън Лейтнър (традиция, която се спазваше до последните Олимпийски игри, на които обаче Грек Попович не повика нито един колежанин в отбора на САЩ).

Крайният състав обаче предизвиква огромни дискусии отвъд Океана и води дори до край на приятелства и жестоки скандали (особено в един случай). Ето и кои са петте баскетболисти, които трябваше да попаднат в „отбора мечта“, но не бяха повикани в състава.

5. Джеймс Уърти (Лос Анджелис Лейкърс)

Меджик Джонсън и Лари Бърд са в зенита на кариерата си, но са важна част от състава на САЩ. Като се има предвид, че идеята е отборът да бъде изграден от заслужили в миналото баскетболисти, Уърти е идеален избор. По това време той още е важна част от селекцията на Лейкърс, един от основните реализатори на тима и изглежда абсурдно един от 50-те най-велики в историята да не е част от „Дрийм тим“-а на САЩ.

4. Реджи Милър

Звездата на Индиана Пейсърс е снайперист от зоната за три точки и една от изгряващите звезди в лигата. Заради белезите на тогавашната ера на баскетбола, според които тройката не е от такова значение, Милър в нито един момент не е счетен за баскетболист, който може да попадне в този отбор. Но определено можеше да помогне.

3. Доминик Уилкинс

По това време крилото на Атланта е сред най-добрите реализатори в НБА. С 28.1 точки и 7.9 борби средно на мач е пълен абсурд, че той не е част от звездите, призовани за Олимпийските игри. Още по-изненадващото е, че нито един анализатор в САЩ не е изненадан от липсата на Уилкинс.

2. Шакил О‘Нийл

Най-доминиращата сила в баскетбола – така е определян Шак от мнозина след феноменалната си кариера. И той получава своя шанс да е част от „отбора на звездите“, но едва през 1996 година, извеждайки своята версия на „Дрийм тим“ до злато в Атланта. Въпреки че демонстрира тотална си доминация с екипа на Орландо и е фаворит на милиони фенове, той не е част от селекцията на Чък Дели. И до ден днешен продължва да напомня, че това е огромна грешка на бившия треньор на Детройт Пистънс.

1. Айзея Томас

По това време нисичкият гард на Детройт е един от най-добрите гардове в НБА, а и един от най-добрите играчи изобщо. Той извежда Пистънс до 2 поредни титли, едната от които печели на един крак. Да, сезон 1991/92 не е от най-впечатляващите на Томас, но с добавянето на Меджик и Бърд в състава, изглежда задължително и пойнт гардът на Детройт да е там. Уви, това не се случва. По това време има сериозна вражда между него и звездите на Булс Майкъл Джордан и Скоти Пипън. Това продължава до ден днешен, като Томас отказва да говори с двамата, считайки ги категорично за хората, които са забранили той да бъде повикан за Олимпийските игри в Барселона.