Многовековната история на бокса и как всъщност бива създаден?

.

Боксът е един от най-древните спортове в историята, с корени още от Древността. С наглед лесна концепция и прости правила, боксът е претърпял много промени през годините, за да се превърне в машината за зрелище и пари, която виждаме днес. Но как се е стигнало до измислянето на този атрактивен, но реално и доста варварски спорт?

Корените са далеч преди Новата ера

Оказва се, че следи от спорта датират от 4000 години преди новата ера, като битката между двама души с ръце е била изключително популярна в Нилското плато и в цял Египет. Завладявайки Етипопия, египтяните започват да разпространяват и спорта – както в средиземноморския регион, така и в Близкия изток. Спортът добива огромна слава из завладените земи, като дори се превръща в част от Олимпиадата в Древна Гърция (около 686 г преди Новата ера). Спортът обаче е много различен от това, което гледаме в момента.

Двамата опоненти се бият в „жива“ арена, като своеобразният ринг е окръжността, която оставят зрителите на състезателите. Те от своя страна се бият почти буквално „до последна капка кръв“. За победител е обявяван човекът, който остава на крака, докато немалко загубили губят и живота си. Като предпазители на ръцете си пък бойците използват кожени каишки. С разпространението на спорта обаче дори тези правила добиват много промени, а в Рим превръщат боя между двама в своеобразни гладиаторски битки. Римляните добавяли всякакви метали, слагали дори железни скоби км своите каишки, за да могат да нанасят по-тежки и смъртоносни удари. С развиването на цивилизацията, разпространението на християнството и разпадането на Римската империя спортът е тотално забранен заради варварската си същност.

Новото време

Макар и да минават векове, легендата за бокса остава жива, за да се появи отново сред хората през 17-и век. Именно тогава се провежда и първата официална среща в този спорт, като първият мач е през 1681 г. в Англия. Лондон се превръща в център на боксовите битки и, макар и без особени правила, спортът добива сериозна популярност. Започват да се изплащат хонорари на бойците, а залозите стават стандартна част от всеки боксов дуел. Добавя се и нов елемент – разделянето на мача на рундове с определена продължителност. Все още обаче няма ръкавици. Но до голяма степен спортът прилича все повече на днешния си еквивалент.

Забраната за този тип „дуели“ продължава с пълна сила, спортът не е признат за такъв, но въпреки това популярността расте. В началото на 18 век се провеждат огромно количество мачове в Англия, а първи голям шампион в историята е Джеймс Фиг – любимец на феновете и непобедим гладиатор, който в продължение на 15 години остава непобеден и носител на титлата за №1 в Англия.

Самият той забелязва Джак Браутън, когото убеждава да дойде в Лондон. Браутън е верен последовател на големия шампион, като англичанинът е с огромен принос за превръщането на забранените боеве в спорт с правила и масово разпространение. Той е автор на първия кодекс на правилата с по-ясно изразени правила, а през 1838 година, базирани на този кодекс, се създава универсален правилник в спорта. Затова той е и наричан „бащата на бокса“, като е приет в боксовата „Зала на славата“ като „пионер в бокса“.

.