„Ball Four” – най-добрата спортна книга в САЩ през миналия век

„Ball Four” – най-добрата спортна книга в САЩ през миналия век

Историята около най-паметния сезон на бейзболиста Джим Баутън впечатлява всички любители на играта

Бейзболът е изключително популярен спорт в Съединените щати, но не е и по цял свят. Все пак има достатъчно хора, които да се интересуват от играта и да бъдат привлечени не само от новините и самите мачове. Продуктите като филми, книги и подобни, свързани с бейзбола, не са никак малко и голяма част от тях са изключително сполучливи. За пример може да послужи биографичната книга за сезон 1969-а на бившия играч Джим Баутън. В нея се разказва и за още няколко любопитни момента от неговата игра.

Баутън е питчър, известен най-вече с престоя си в Ню Йорк Янкис през 60-те години на миналия век. В „Ball Four”, или „Четвърта топка“ в буквален превод на български, той разказва за кампанията си в Сиатъл Пайлътс и последвалия късен трейд в Хюстън Астрос, където завършва и кариерата му в Мейджър лигата по бейзбол. Питчърът става известен с уменията си да пише, а и за редакцията му помага известният журналист Ленард Шектър. Книгата излиза през юни 1970-а и радва всички фенове на популярната в САЩ игра.

В „Четвърта топка“ Баутън дава възможност на читателите да погледнат от другата страна на бейзбола. Тя се превръща в първата книга, която тийнейджърите, запалени по играта прочитат без тя да е от задължителните в училище. За големият интерес и лесното, приятно четене спомага и формата, в която е написана. На практика „Четвърта топка“ представлява дневник, в който бейзболистът разказва за преживяванията си в автобуси, клубове, на тренировки и дори в тясната хотелска стая, в която живее с жена си и трите си малки деца.

Първата атракция, която може да привлече вниманието ви по страниците идва от злобните истории относно бившия съотборник на Баутън Мики Мантъл, който прави победен хоумрън, докато е с махмурлук. Не липсват и още любопитни разкази за останалите играчи, които съвсем не са спазвали благоприличие.

За разлика от първата автобиография за Джим Баутън, написана от Мичъл Нейтънсън, в „Четвърта топка“ се вижда, че бейзболът е много повече от просто игра. Нищо случайно няма във факта, че са продадени над един милион копия от тази книга. Основното действие в нея се развива през сезон 1969-а, когато 30-годишният ветеран се опитва да помогне на Сиатъл Пайлътс да стане по-известен отбор в САЩ.

Любопитното е, че във всяко едно десетилетие от 1980-а до 2010-а бейзболистът пуска актуализация с нови глави, които да продължават да задържат вниманието на читателите. Не е случаен фактът, че „Четвърта топка“ е единственото спортно заглавие на миналия век според списъка, публикуван от Нюйоркската обществена библиотека от 1996-а година.

Книгата на Баутън изследва чувствата и емоциите на мъжете. Същевременно е и весела. Другата солидна група читатели, а именно застаряващите мъже, са склонни да препрочитат „Четвърта топка“, защото изпитва същите чувства, които и питчърът в опита си да остане в играта. Баутън е бил отхвърлен от Янкис заради сериозната си възраст и като част от отбора на Пайлътс също не се чувства в свои води, изпитвайки отчаяние и безпокойство, които се опитва да прикрие с шеговито поведение и се надява да запази работата си.

Още един интересен щрих в историята на бейзболиста е, че той съчетава играта с други дейности, които да му гарантират финансова независимост. Баутън започва бизнес с недвижими имоти, санира домове и ги отдава под наем на бизнесмени и спортисти. Той обича да говори дълго с репортерите, често подминавани от останалите състезатели. Освен за играта говори и за войната във Виетнам, политиката и книгите, демонстрирайки, че е умен, грамотен и с умение за повече неща от бейзбола.

Може би един от малкото недостатъци, но само за играча, е свързан с факта, че след издаването на книгата, много от съотборниците му не могат да му простят, че издава на показ лични драми, съдби и действия, които е научил тайно. Това води и до не малко скандали, които обаче не могат да заличат чудесното произведение, в каквото се превръща “Ball Four”.