„Сини пионки“ – дилемата пред един баскетболен колежански треньор
Как да успееш със спортен филм, отличавайки се значителен от останалите?
Отбор в ролята на аутсайдер получава допълнителна помощ от талантлив играч или треньор, за да се изкачи от дъното до върха, печелейки шампионата по най-трудния и напълно нереален начин, а постигнатите резултати изглеждат повече от странни. Това е сюжет, който можем да открием в десетки спортни филми. Дори в някои от най-добрите от тях. Именно заради факта, че се отличава “Blue Chips”, или „Сини пионки“ в превод на български, е един от качествените филми, в които се говори за спорт. Разликата идва основно от опита, резултатите от сблъсъците да бъдат сравнително честни и да изглеждат реални за хората, които разбират от играта.
В „Сини пионки“ се говори за треньор на колежански отбор по баскетбол, който е принуден да наруши принципите си, за да може най-важните му играчи да останат, за да бъде този тим конкурентен на останалите.
Пийт Бел, изигран от Ник Нолти, е треньорът на отбора на Западния университет, който преживява кошмарен сезон. След десетилетие на постоянни триумфи, неговият тим е на път да завърши с отрицателно съотношение между победи и загуби. Това ще се случи за първи път под негово ръководство и причината не е никъде другаде, освен липсата на достатъчно талант и качества в играчите на „Делфините“. Именно затова перспективата да бъдат привлечени нови състезатели, изглежда като единственият възможен вариант за спасение на кампанията. В ролята на трите попълнения Неон, Бъч МакРей и Рики Роу влизат знаменити имена от Националната баскетболна асоциация като Шакийл О‘Нийл, Анфърни Хардъуей и Мат Ноувър. Изключително популярни по това време, 90-те години на миналия век, те внасят още повече усещане за истинността на филма.
Всеки един от тях много харесва университета и желае да помогне на баскетболния тим с уменията си, но двама искат да получат нещо под масата, което противоречи с принципите на треньор Бел. Въпреки това той е изправен пред най-тежкия си сезон и следва да помисли, че колите и парите, които може да отдели Западния университет, си струват и на практика това е цената, която трябва да бъде платена, за да се спаси сезонът на „Делфините“.
Може би най-доброто решение, взето от сценариста Рон Шелтън и режисьора Уилям Фридкин, е съсредоточаването върху действията извън залата, а не толкова върху резултатите на отбора. Именно насочването на вниманието към нещо по-различно, към действията, които по-често остават скрити за обикновения баскетболен фен, прави „Сини пионки“ различен от толкова много филми, които излизат на пазара по онова време. В края му има голямо противопоставяне, но баскетболната игра остава в периферията, за да се подчертае един далеч по-сериозен проблем.
Тези, които очакват да видят прекрасната игра на Шак, ще бъдат разочаровани. Да, звездата от НБА има не малко сцени, които да покажат всичко, което сме виждали и в истинския живот, но липсата на актьорски умения си проличава сериозно. Далеч по-впечатляващ изглежда Ник Нолти, който внася енергичност близка до лудостта. Не отнема и много време, за да разгадаем, че треньор Бел е модел на Боби Найт от Индиана Пейсърс, който също се появява за момент във филма.
„Сини пионки“ е изпълнен с тънък, закачлив хумор, който би допаднал на много хора и със сигурност не е прекалено натрапчив или преувеличен. Дори в заключението на филма се появява забавна пародия на събитията, които биха се случили с героите, базирани на реалността.
Що се отнася до чисто игровите моменти, те са направени изключително добре и улавят усещането за колежански двубои. Наличието на звездите от НБА повишава нивото на интензитет на игрището. Шак и Пени Хардауей определено са наелектризиращи с топката в ръце.
Цялостно „Сини пионки“ би се харесал много на любителите на баскетбола и не чак толкова на хората, безразлични към този спорт. Абстрахирайки се от всички игрови моменти, всички сцени, показващи мачове, този филм разказва история, която не изисква особено разбиране на случващото се на паркета. Темата за справяне с последствията от нечии действия е абсолютно универсална, а съчетана със спортните моменти, се превръща в нещо много приятно за наблюдаване на големия екран.