„Бул Дърам“ – романтична спортна комедия с идеален край

„Бул Дърам“ – романтична спортна комедия с идеален край

Филм, който изглежда повече от реален, а досегът с играта е просто перфектен

В спорта победите и загубите може да са ежедневие. Понякога печелиш, но понякога си от губещата страна. Затова филмите, които показват отражението и на двете страни, са сред най-добрите спортни продукции. Една от тях е „Бул Дърам“, или “Bull Durham” на английски. Това е бейзболна версия на „Уолстрийт“, в която победителите нанасят големи щети на тези, които трябва да претърпят поражение.

Филмът е определен като романтична комедия, но още от началото Сюзън Сарандън участва в страхотна сцена, която размива значително това понятие. Тя провежда среща с двама нови състезатели от местния отбор и обяснява, че всяка година се спира на един играч, с когото да прекара сезона. Този път обаче тя се спира на двама, които достигат до финалите.

Голяма част от филма включва предимно състезателни моменти, които ви предоставят възможност да видите кой кого обича, кой наистина може да има довери и на кого и дали отговорите на тези два въпроса съвпадат като личности.

В „Бул Дърам“ „се играе много бейзбол. Този филм е режисиран от Рон Шелтън, който е прекарал не малко време в по-малките лиги и определено опитът му си проличава. Тези от вас, които разбират играта, веднага ще разпознаят почерка му. Има сцени, които са едно към едно с действителността. Пример за това са моментите, в които играч е извикан в офиса и му се съобщава, че няма да получи нов договор с по-добро финансово възнаграждение. Вместо това му се предлага евентуална възможност за треньорска работа в организацията в бъдеще. Така или иначе никой не иска нещо подобно, не иска да мисли за далечното бъдеще и да слуша лъжи, които просто да му затворят очите за момент.

Един от главните герои във филма е Краш Дейвис, изигран от Кевин Костнър. Той е застаряващ кечър и ветеран от второстепенна лига, който е наясно с всичко. Тим Робинс пък влиза в ролята на запален млад питчър, който играе страхотно, но не може да контролира емоциите си и определено му липсва зрялост. Дейвис идва в отбора, за да може да помогне на новобранеца да овладее напрежението, но двамата неизбежно са въвлечени в битка помежду си и то още преди да бъдат представени като нови състезатели за предстоящата кампания.

Опитният играч веднага забелязва, че героят на Робинс се справя прекрасно, когато не мисли какво прави. Всеки момент на размисъл води до много лошо хвърляне от него. Това води до предизвикателство от страна на Краш Дейвис, върху което Еби Калвин „Нюк“ ЛаЛуш започва да мисли прекалено и просто е неспособен да изпълни.

Голяма част от филма се развива и в спалнята не Ани Савой, изиграна от Сарандън. Тя осигурява звуков фона на филма и променя изцяло бейзболната философия, предлагайки сърцето и тялото си на един играч на сезон. Остават съмнения дали, ако друг беше изиграл тази роля, тя щеше да е толкова успешна. Сарандън представя своята героиня като жена, обичаща бейзбола и играчите, която се опитва да помогне по този начин на родния си тим.

Остава само да си отговорим на въпроса защо тя ограничава връзките си само до един сезон. За любителите на бейзбола, това е лесна задача. Всеки добър играч от ниските лиги, преминава веднага в по-висока, а Ани търси само класни състезатели, на които да удари едно рамо.

Любовният триъгълник се разгръща по време на сезона и сякаш не е от голямо значение за отбор, който постоянно лъкатуши между победите и загубите. Връзката между Ани и Краш става малко повече от сериозна и той подозира, че може да има по-сериозна връзка с него. В същото време по-младият състезател просто се радва на ролята си да бъде любовник. Тя му помага да стигне до печеливша серия и тогава нещата започват да се объркват, защото и Нюк решава, че може да стане по-сериозен в намеренията си към жената.

„Бул Дърам“ е истинско съкровище, когато става дума за спортни филми. Това е продукция, която е наясно с бейзболната игра, но не толкова за любовта. Историята изглежда напълно реалистична романтична фантазия, но в реалния свят всичко би се разбило на парчета с лекота. Това обаче е филм, който ни кара да повярваме в любовта, да ни покаже, че обичащите се могат да се откъснат от неизбежната съдба. Краят му изглежда абсолютно перфектен, защото невъзможното става възможно, а всички искат да вярват именно в това.