Великите 5 на Емил Грифит: Когато приспа Фернандес
Успехът с нокаут срещу Хосе Фернандес
Емил Грифит е страхотен боксьор, започнал своята професионална кариера още на 19-годишна възраст. Изключително млад неговият треньор Джил Кланси вижда изключителния му талант и го хвърля в дълбокото, откъдето роденият на Американските Вирджински острови спортист бързо успява да изплува. Началото на неговия път е повече от обещаващо и още от първите си мачове Грифит показва, че е готов да доминира срещу своите съперници и да им покаже мощта на своя удар. Емил е участвал в куп блестящи мачове, а в серия от пет материала си припомняме най-добрите от тях. Вече споделихме за успехите над Бени Парет, Нино Бенвенути и Дик Тайгър, които са, съответно, под номер едно, две и три в нашата класация. Сега ще се върнем отново до трагичната 1962-а, в чийто край Грифит постига един от редките си успехи с нокаут след смъртта на Кид Парет.
Много фенове на Емил и специалисти в спорта са на мнение, че заради смъртта на Парет след мача помежду им боксьорът никога повече не може да се отпусне максимално и да удря опонентите си с всичката сила, с която разполага. Затова и успехите му не са чак толкова убедителни. Това си личи още от първите мачове след трагичните събития през март 1962-а. Все пак още през декември същата година Грифит успява да победи един от най-добрите състезатели в своята категория Хорхе Фернандес.
Аржентинецът е претендент за титлите, които Емил държи. Това са коланите на Световната боксова асоциация и Световния боксов съвет в полусредна категория. Двубоят помежду им се състои в „Конвеншън Сентър“ Лас Вегас, щата Невада и не предполага огромна интрига, а по-скоро лесна доминация и успех без много усилия от страна на световния шампион. Поне първоначалните очаквания са, че в третия мач между тези двама състезатели категоричен победител ще бъде Грифит.
И това не е далеч от истината. Още от първия рунд си личи кой е по-агресивният и по-мощен от двамата, макар и Фернандес да е с килограм по-тежък от своя опонент. Това не оказва абсолютно никакво влияние и е истинско чудо, че аржентинецът не пада на ринга след шестия рунд. Едва в седмата част Грифит успява да повали своя непримирим опонент и това се оказва повратният момент в срещата.
Тя продължава още почти два рунда. В осмия видимо разклатеният Фернандес се опитва да рискува максимално и да нанесе фатален удар на шампиона, но изглежда така, сякаш и защитата на Грифит работи перфектно през въпросната вечер. В деветата част още един тежък удар, понесен от претендента за титлата означава и край на мача. След удара обаче Фернандес остава на крака и получава от рефера на двубоя пет минути, в които да се възстанови и срещата да продължи.
Това не се случва, а спрямо резултатите в съдийските карти за победител е обявен Емил Грифит с единодушно съдийско решение. Любопитното е, че поне 3 от рундовете са присъдени на аржентинеца, който все пак е успял да пласира достатъчно като брой попадения в главата и тялото на своя опонент. Техническия нокаут от рефера Хари Крауз е записан в първата минута и 34-ата секунда на деветия рунд. Грифит успява да запази своите световни титли и това наистина се случва с лекота. Друг е въпросът дали Фернандес нямаше да се опита да даде по-сериозен отпор, ако двубоят беше продължил във всичките си 15 рунда, но далеч по-вероятно е срещата да бе приключила с технически нокаут и на по-късен етап.
След края на двубоя лекарят, отговарящ за състоянието на аржентинския претендент, доктор Доналд Ромео, споделя, че по време на 5-минутната пауза Фернандес му е казал, че няма абсолютно никакви сили да продължи срещата и не мисли да опитва.
Дори без да дава всичко от себе си и да показва цялата си мощ Емил Грифит постига солиден успех срещу един от най-сериозните претенденти за неговите световни отличия в полусредна категория. Това е само доказателство, че кариерата на боксьора от Американските Вирджински острови можеше да се развие по съвсем различен начин и за него да се говори като за един от най-великите за всички времена.