Формула 1 сезон 1868г.: Лотус връща тоталната си доминация

Формула 1 сезон 1868г.: Лотус връща тоталната си доминация

През 60-те години на 20-ти век Великобритания буквално задава темпото във Формула 1. След титлата на американеца Фил Хил и Ферари през 61-ва всеки един шампионат е спечелен или от британски пилот, или от британски отбор. Основната разлика през 1966 и 1967 г. е, че Албиона е шампион само на теория. Австралиецът Джак Брабъм печели последните 2 издания на шампионата с базирания и кръстен от самия него във Великобритания тим на Брабъм. Голямата мечта на всички на Острова са традициите от силните години на Лотус и БРМ да се завърнат. Мечтата става факт. Англичаните Греъм Хил с Лотус и Джаки Стюарт с Матра-Форд си оспорват короната през 1968 г.

Условно сезонът се разделя на три периода. Хил доминира в началото. Второто място в ЮАР и победите в Испания и Монте Карло в първите 3 старта намекват за прекалено сериозна доминация на шампиона от 62-ра.

Четвъртият старт в Белгия е символ на промяна. Стюарт завършва едва 4-ти, но Хил отпада от състезанието. В следващите 4 старта Джаки стъпва на подиума 3 пъти, а основният му конкурент не взима нито една точка. Особено драматичен е успехът му под дъжда на Нюрнбургринг.

Финалната третина от сезона започва колебливо и за двамата. В Италия и Канада те остават достатъчно далеч от призовите позиции и състезанието в САЩ обещава да бъде безкрайно интересно. Дени Хълм също се намесва в битката с двете си поредни победи. В Щатите австралиецът допуска ключово разочарование, а англичаните завършват първи и втори. Преди Гран при на Мексико всеки от тях има шанс за короната, но шампионският характер на Греъм Хил се проявява. Хълм отпада от състезанието, а технически проблеми оставят Стюарт 7-ми. Победата и световната титлата са в ръцете на Греъм Хил.

Двугодишната доминация на Джак Брабъм приключва. Австралиецът завършва само в 2 състезания и остава 23-ти в края на шампионата. На почти 40 г. Хил и до ден днешен остава в историята като 4-тия най-възрастен шампион във Формула 1. Пред него са само Джак Брабъм, Джузепе Фарина и Хуан Мануел Фанджо. Също толкова впечатляващо е, че Греъм взима титлата с втори различен отбор след БРМ през 1962 г.

.