„У дома с Мохамед Али“ – една различна биография за велик спортист

„У дома с Мохамед Али“ – една различна биография за велик спортист

Неподправени разкази от по-интимния живот на един любящ и необикновен баща

Мохамед Али е повече от спортист, повече от знаменит, ако не и най-великият, боксьор за всички времена. Той е историческа личност, която никой няма да забрави. За него може да прочетете много, да чуете или изгледате много, но нищо не може да се сравни с неговата биография, написана от дъщеря му Хана. Спомените ѝ са подкрепени от огромните архивни материали, които баща ѝ сякаш нарочно е оставил. Те включват касети с всеки телефонен разговор, воден от дома му, писма, снимки и записки в дневника на Али. Всичко това е събрано в книгата „У дома с Мохамед Али“, или на английски “At Home With Muhammad Ali”.

Боксьорът е наясно, че прави история и затова съзнателно оставя изобилие от документация след себе си, която да бъде превърната в едно прекрасно творение. Книгата на Хана Али постига перфектния баланс между дълбоката привързаност на дъщерята на великия спортист, интимността във всички тези детайли, които биват разкрити на читателите, честността, нежността и истиноста. В нея няма да прочетете нещо лошо или злобно по адрес на великия състезател, което всъщност е напълно разбираемо и ще видите каква е неговата личност извън ринга.

Трудно е да се абстрахираш от името на автора и да не подходиш със съмнение относно искреността на написаното, но с всяка една страница усещаш, че Хана е напълно искрена в това, което пише. Нахалната увереност на Али, отказът му да гледа смирено в земята, докато бива интервюиран от бели журналисти, пламенните му изказвания в името на мюсюлманската вяра и отношението му към войната във Виетнам създават образ, който може и да не се приема добре от много американци, а и от хората от останалата част от света, но четейки това творение веднага ще разберете, че всичко, което той е направил в това отношение, е напълно нормално и е с само с добра цел, с идеята за равенство между всички. Подчертано е участието му в движението за граждански права, което се стреми да промени расовите контури на американското общество не само в Юга, но и в цялата нация.

Четейки страниците, написани от Хана в почит към баща ѝ, разбирате много повече за кариерата на боксьора, започнала, когато той е едва на 12 години. Може да разберете, че в момента, в който той е достатъчно голям, за да започне да се бръсне, вече е изграден спортист с ясно виждане за бокса. Ако не сте гледали и един негов мач, то книгата на Хана ще ви накара да си пуснете поне един негов сблъсък от YouTube. Ще разберете каква всъщност е идеята на спорта по онова време, че той не е свързан само с насилие и грубо отношение към опонента. В бокса се изискват много умения, както физически, така и психически. Определено може да разберете как талантът на един състезател, съчетан с ума му, го превръщат в една огромна историческа фигура с невероятно значение във всяко едно отношение.

Показаната страна на Мохамед Али в книгата не е виждана от никого. Той е един от малкото мъже, търсещи умна, независима жена до себе си, с която да изгради родителска двойка, която никога да не посегне физически на децата си по време на възпитанието им. Да, част от снизходителния му характер се дължи и на вярата му, но и част от него е поради дълбокия страх, че някой би се опитал да го нарани, отвличайки дъщерите му. От описанията на детството ѝ, разбираме, че Хана не е била сред харесваните ученици, че е имала осъдително поведение. Тя често си е позволявала агресивни действия спрямо другите деца, които не я приемат добре. Въпреки това поведението на Али не е остро спрямо нея. Той е запомнен като любящ, нежен баща, готов да отдели цялото време на децата си, въпреки че кариерата му е много натоварена.

Често Хана чува разговори между баща ѝ и световни лидери като Брежнев, Кадафи, Дън Сяо Пен, който моли Али да тренира китайски боксьори и други. Ще разберете, че Мохамед дори предлага услугите си на президента Джими Картър през 80-те години на миналия век, надявайки се, че може да използва религията си като връзка с иранците, държащи американски граждани за заложници.

Ще прочетете и за история, в която Али отказва човек от самоубийството. В интернет дори могат да бъдат открити снимки, на които той държи в ръце опитващия се да скочи от висока сграда мъж, когото отказва от намеренията да сложи край на живота си само с няколко думи. Може да видите, че Али не е от онези известни личности, които се оплакват от липсата на лично пространство. Напротив, той е готов да отдели време на всеки свой фен, защото е обичал да излезе от дома си, за да се срещне и да поговори с някой от тях.

Все пак някои от неговите действия са били странни за семейството. Пример за това са моментите, в които Али е прибирал бездомници вкъщи, докато не им намери подслон. Нещо, за което Хана не описва как е реагирала майка ѝ, но е ясно, че не е от най-добрите действия на феноменалния боксьор.

В това произведение ще видите и много снимки, на които сякаш баща и дъщеря изразяват себе си с един и същ език на тялото. Има и много разкази, които разкриват поведението на Али спрямо религията. Споделена е и болката на Хана от развода на родителите ѝ. Тя разкрива, че Али е човек, който обича да пише поезия, да чете много книги, въпреки че до сетния си ден е имал проблеми с правописа и граматиката.

Краят на книгата е може би най-трогателният от всичко. Хана си спомня баща си като възрастен мъж на около седемдесетте, отслабен от Паркинсон, гледайки кадри от себе си след битката на Форман и произнасяйки думите: „Човече, аз бях нещо!“.

Да прочетеш тази книга може и да не е много лесна задача, но това, което можеш да научиш, си струва емоциите, вълненията и трудностите, които може да претърпиш. Особено, ако харесваш историята и личността на Мохамед Али.

.