„Ще го убия“ – мачът, който постави Мохамед Али на картата на големите

През 1963 година Мохамед Али започва да се превръща в истинска заплаха за статуквото в тежка категория на професионалния бокс. Все още състезаващ се под името Касиус Клей, Али вече има 17 победи на своята сметка, но пък все повече хора се оплакват и критикуват боксьора за начина му на изразяване и злобните коментари, които отправя към съперниците си. Разбира се, повечето, оплакали се от това, биват пребити от Али на ринга, включително и Арчи Муур, който се заканва да покаже на младока как трябва да демонстрира повече уважение. Али печели битката им в 4 рунда.

Сблъсъкът, който можем смело да твърдим, че поставя Али окончателно на картата с най-големи имена в бокса по това време, е на 13-и март 1963. Тогава той за пръв път се изправя срещу човек, който също е в пика на своите сили, а освен това е считан за един от бъдещите шампиони в категорията – Дъг Джоунс. Дуелът им определено оправдава очакванията, но не минава и без скандали.

Джоунс, който е №3 по това време в ранглистата, е убеден, че може да спре Касиус Клей, а първият рунд между двамата доказва точно това. Той се възползва от стила на Али да се отдръпва назад със свален гард и още в първата минута нанася тежък ляв прав, последван от дясно кроше – проблеми за Али в самото. Феновете в „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк – родното място на Джоунс, са в екстаз, а всички се чудят дали фаворитът изобщо ще оцелее.

Клей все пак успява да издържи атаката в първия рунд, а след това методично да печели по точки по-голямата част от последвалите рундове. Феновете обаче са убедени – Дъг Джоунс е победителят. Съдиите показват друго – те не са съгласни с феновете и отсъждат единодушно решение в полза на Али. Феновете освиркват това решение, като започват да хвърлят всякакви предмети към съдийската маса.

Интересен факт е, че 13 от 25-те журналисти на големи американски медии, които отразяват срещата край ринга, също смятат, че Джоунс трябва да е победител в мача. Съдийското решение остава непроменено, а тогавашният световен шампион Сони Листън е лаконичен в национален ефир: „Клей ми показа, че ще се озова в затвора, ако изобщо някога се срещнем“. С тези думи той визира, че ще убие Мохамед Али, ако се срещнат на ринга.

В последствие тази битка се случва и Листън отнася звучно поражение от Али. През 1966 година пък в „приятелска среща“ Дъг Джоунс се качва на ринга срещу Али, надявайки се да впечатли достатъчно, че да получи реванш от тогавашния вече шампион. Макар и с приятелски характер, Али смачва Джоунс от бой, като някогашният талант не успява да нанесе почти никакви удари в своеобразния дуел. Логично, не получава официален шанс да се пробва отново на ринга срещу считания за най-велик в историята днес Али.

.