“Невидима зона“ – как добротата може да ти помогне да успееш

“Невидима зона“ – как добротата може да ти помогне да успееш

Защо не трябва да приемаме и най-малкото за даденост, а да се борим за него

Трябва да признаем на американците, че умеят да правят спортни филми за това, което те наричат футбол. В Съединените щати американският футбол е изключително популярен и няма нищо случайно, че голяма част от кино продукциите са свързани именно с това. Въпросът е колко от тях се получават добре? И отговорът е: „не много, но достатъчно“. Дори и да не сте фен на този спорт, има някои задължителни филми, които се струва да се изгледат. Един то тях е „The Blind Side”или в превод на български „Невидима зона“.

Главните роли в произведението на режисьора Джон Лий Ханкок се играят от Сандра Бълок, Тим МакГроу и Куинтън Аарън. Бълок дори печели „Оскар“ за главна женска роля благодарение на този филм, излязъл на широкия екран за първи път на 20-и ноември 2009-а година. Някои от критиците определят тази награда като повече от пресилена, но ние няма да съсредоточаваме тази публикация само около играта на Сандра Бълок, а ще разкажем нашето виждане за „Невидима зона“.

Той разказва историята за играча на Балтимор Рейвънс Майк Охер, който като дете е осиновен от богато християнско семейство в Тенеси и получава възможността да се занимава с това, което обича. Точно Сандра Бълок е в ролята на неговата майка, която се опитва да насърчи момчето към по-добро образование. Познавайки характера, предишните превъплъщения и най-вече произхода на Бълок, това е доста странна роля, която я показва в по-различна светлина. Все пак увереността, която тя показва е повече от впечатляваща.

Майкъл, синът, е изигран от Куинтън Аарън, чийто характер е такъв, че няма да го видим в сцени с много важни и тежки диалози. Изглежда така, че на моменти той се напряга като играе, но те са далеч по-малко от миговете, в които изглежда достатъчно убедителен. Баща му Шон, в чиято роля влиза Тим МакГроу, изглежда като по-скоро второстепенен герой заради не особено доброто превъплъщение на МакГроу. Малкият и роден син на това семейство Си Джей изглежда като слабото звено заради играта на Джей Хед, който сякаш чете сценария отнякъде, вместо да се опита да ни демонстрира актьорските си качества.

Филмът е доста емоционален и е обвързан с надеждата и куража, които никога не трябва човек да губи. Историята представя християните доста реалистично и не пресолява манджата що се отнася до вярата. Малко неловко проблемите с расизма влизат в нея, но това е сякаш очаквано, предвид режисьора и по-южняшкото присъствие. Може на моменти всичко да ви се стори прекалено мелодраматично, но в крайна сметка лесно може да навлезете в историята на Майкъл и да усетите неговата злощастна съдба.

Вулгарните изрази, цинизмите и богохулствата са толкова малко, че почти не се усещат, което прави филма подходящ и за подрастващите. А сцените с насилие и употреба на наркотици просто го отделят от по-несериозните продукции за деца. Когато си говорим за спортни филми, има далеч по-сериозно присъствие най-вече на груб език и насилие.

„Невидима зона“ прави сериозен контраст между тези от нас, които приемат и най-малките неща за даденост, спрямо тези, които знаят как да се преборят за залъка, който да сложат в устата си, за да не са постоянно гладни. Филмът ни показва, че това може да се получи, ако попаднеш и в среда, която ти дава добър пример за живота чрез учението на Христос. Семейството е далеч от идеалното и това си личи на много места, но се опитва да се промени, спазвайки християнските закони и живеейки спрямо тях.

Цялостно „Невидима зона“ е добър филм с положително послание и дори да изглежда прекалено дълъг на моменти, нищо не ви струва да си отделите времето и да го изгледате. Особено, ако имате проблеми с вярата, или пък сте дълбоко вярващи. Дори и това да не е така, си заслужава да видите един красив спортен филм, който не е изцяло оплетен около играта, а по-скоро около развитието на един определен герой и успехът му благодарение на добрите намерения.

.