Невероятната история на Джо Люис
Първата истинска звезда в съвременния бокс
Боксът е спорт, който съществува от векове, но чак в началото на миналия започва да прилича на това, което сме свикнали да наблюдаваме в днешно време. Епичните битки през 80-те и 90-те години допринасят и за популярността на бокса в Европа и по цял свят.
Ние обаче ще се върнем малко по-назад, към 30-те и 40-те, за да си припомним кариерата на една знаменитост в този боен спорт, а именно Джо Люис, считан за първата голяма звезда в съвременния бокс.
Джоузеф Люис Бароу е роден на 13-и май 1914г. в щата Алабама и едва на двегодишна възраст остава без баща си, който е откаран в психиатрична клиника. Скоро след това семейството му се мести в Детройт, където Люис започва да се занимава с аматьорски бокс и става шампион на Американския атлетичен съюз през 1934г. В своята кариера като непрофесионалист Люис печели 50 мача от общо изиграни 54.
На 4-и юли 1934г. се състои първата му професионална битка. В началните 12 месеца от профи кариерата си той нокаутира Примо Карнера, който е първият от шестимата предишни или следващи шампиони в тежка категория, които стават негови жертви. Другите са Макс Баер, Джак Шарки, Джеймс Брадок, немският шампион Макс Шмелинг и Джърси Джо Уолкът. Много бързо успява да си спечели прозвището „Кафевия бомбардировач“, с което е известен в боксовите среди и в медиите, а за първи път губи на ринга след повече от 2 години, отстъпвайки на Макс Шмелинг през 1936г. Загуба, която обаче се оказва отрезвяваща, тъй като година по-късно става и световен шампион.
Това става на 22 юни 1937г., когато Джо нукаутира Джеймс Джей Брадок и държи титлата до първи март 1949г., когато е принуден да се оттегли за кратко от спорта. За 12 години той има 25 успешни защити на световната титла, от които 21 са с нокаут. Най-емблематичната от тях идва през 1938г., когато Люис взима реванш от Шмелинг. Двубой, определен от американските медии като битка между нацизма и демокрацията, въпреки че самият Шмелинг не е нацист. Мачът продължава по-малко от рунд, след като американецът нокаутира своя съперник още в първите минути и така се превръща и в национален герой. Джо Люис е считан за първият чернокож американец, на когото белите се възхищават и то не само заради изключителните му бойни умения, но и заради невероятното спортсменско поведение на ринга, дискретността относно личния живот, скромността и поведението извън ринга.
Между 1939г. и 1942г. е в пика на кариерата си, като от декември 1940-а до юни 1941-а защитава титлата си седем пъти, след което влиза в армията на САЩ през 1942г. До 1945г няма професионален мач, но участва в 96 демонстративни двубоя пред около 2 милиона войници. По това време дарява 100 хиляди долара на армията.
Логично, след войната е по-малко активен и през 1949г. се оттегля като непобеден шампион. За цялата си кариера Люис е спечелил близо 5 милиона долара като боец, но е похарчил или раздал по-голямата част и когато му е поискан 1 милион за данъци, той е принуден да се върне на ринга. На 27 септември 1950г. се бие със своя наследник Езард Чалз и губи със съдийско решение след 15 рунда. Последният му двубой е на 26-и октомври година по-късно, когато е нокаутиран от от бъдещия шампион Роки Марчиано. Мач, в който се счита, че Люис предава щафетата на най-велик боксьор именно на Марчиано. За всички 71 срещи в своята кариера той има 68 победи, от които 54 са с нокаут.
През 1953г е заснет холивудски филм за неговия живот, който се нарича „Историята на Джо Люис“. След второто си отказване пак има финансови проблеми и в опит да ги реши за кратко става професионален борец, а по късно работи в Сийзърс Палас в Лас Вегас. Умира на 12-и април 1981-а, но оставя огромно историческо наследство, за което всеки ще говори и ще си спомня още дълги години.
Джо Люис е истинска икона за Детройт и залата на отбора от Националната хокейна лига Ред Уингс носи неговото име от 1979г. до 2017г. В центъра на града има и негова статуя, висока над 7 метра, а през 1990г. той получава и най-голямото си признание, макар и посмъртно, тъй като е приет в международната боксова зала на славата.