Оранжевата магия – кога баскетболната топка е измислена?
Десетилетия наред най-популярните спортове се борят за челно място в сърцата на феновете. Докато футболът и леката атлетика претендират да са царят и царицата на спорта, милиони ще ви кажат, че за тях баскетболът няма равен. В модерния вариант на играта неговото лого е оранжевата топка, която всеки иска да вкара в коша и да празнува пред хиляди зрители като звездите от олимпийските игри, Националната баскетболна асоциация, Евролигата и другите най-силни състезания.
Само че баскетболната топка невинаги е изглеждала по познатия за нас начин. През 1891 г. колежанският преподавател по физическо възпитание Джеймс Смит ражда в главата си идеята за гениалния спорт, но топката не е първи негов приоритет. Тя просто трябвало да е голяма. Поради ограничените си възможности Джеймс трябвало да се възползва от вече измислените спортни творения. Заради това се колебаел дали да вземе топка за познатите в Европа варианти на спортовете ръгби или футбол. Лесно може да предположите, че футболната се оказва победител, тъй като другата била невъзможна за нормалния дрибъл (б.а. – или по по-лесен начин казано тупкане).
Така или иначе в началото баскетболистите не тупкалите чак толкова много, а по-скоро търкаляли топката. Много често пасовете идвали без кой знае какво движение от играчите, а друго любопитно ограничение е да се стреля към коша по веднъж на атака.
Няколко години след създаването на спорта футболната топка била единственият вариант. В края на 19-ти век велосипедна фабрика прави революция в спорта и създава по-обемни, но и по-леки средства за играта. Въпреки това подобно на футболните и тези топки имали връзки, което затруднявало дрибъла и правенето на трикове. Цветът им бил тъмнокафяв.
Чак през 1935 г. легендарният производител на кецове Чък Тейлър променил това. След 11-годишна баскетболна професионална кариера той прави революция в играта и премахва връзките. Произведението му се състои от 8 съшити парчета и в продължение на 30 години това остава непроменено. Както и тъмнокафявия цвят, който пречел визуално на много от играчите.
В средата на века телевизиите навлизат сериозно в спорта и правят ключова за историята промяна. Според тях тъмнокафявата топка не се виждала добре от зрителите както по телевизията, така и в залата. Част от идеите за промяна били светлокафявото или дори жълтото. Но баскетболният треньор Тони Хинкъл е категоричен – оранжевото е цветът на баскетбола. През 1958 г. то дебютира като цвят във финалите на американското колежанско първенство.
Постепенно цветът се установява по цял свят. В различни гами, с различен дизайн и с някои критици. Но оранжевата топката се запечатва в съзнанието ни като символ на великата баскетболна игра.