„Рафа. Моята история“ – другият поглед към величието Рафаел Надал

„Рафа. Моята история“ – другият поглед към величието Рафаел Надал

Автобиографията, която показа какво се крие под маската на гладиатор на корта

Когато се заговори за тенис, три имена веднага изникват в нашето съзнание – Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович. Това са играчите, чиито съдби са да бъдат най-великите в този спорт. Всеки един от тях има своята необичайна история, всеки е странен сам по себе си и го е показвал хиляди пъти на и извън корта. Но, задавали ли сте си въпроса: „Защо Рафаел Надал е толкова успешен, толкова постоянен и толкова необичаен?“ Ако са Ви интересни отговорите, то задължително трябва да прочетете неговата автобиографична книга „Рафа. Моята история“.

Тя е нетрадиционен мемоар, тъй като е написана на английски език. Език, който Надал не владее особено добре. Виждали сме го в хиляди интервюта и по-скоро е типичният представител за испаноговорящ, който се опитва все още да учи английския. Предполага се, че човекът, написал тези мемоари Джон Карлин, е разговарял с него на испански, за да може да подбере най-точните думи, с които да опише най-силно и най-правилно това, което Рафа е искал да каже.

Любопитното и също странно около книгата е, че се смесват първото и третото лице по време на разказите. Например, в главата за финала на „Уимбълдън“ срещу Роджър Федерер през 2008-а, историята е разказана от първо лице, но можем да открием и кратки есета, разказващи за аспекти от характера или за произхода на тенисиста, които са написани в трето. И, ако се страхувате, че Надал може да е прекалено оскъден в думите си, то крайният резултат е необичайно ефективен и се превръща в един литературен портрет.

В книгата ще научите защо Рафа наистина е толкова успешен и как подходът на чичо Тони към него, го е превърнал в това чудовище на корта, каквото е испанецът. Ще разберете, че един провалил се тенисист, който не спира да критикува своя племенник, се оказва наистина перфектният треньор, психолог, учител и всичко останало, от каквото има нужда един играч в този спорт. Ще разберете, че Рафа не е чак толкова талантлив, колкото е свръхчовешки силен и издръжлив, както физически, така и психически. Ще научите откъде идва впечатлението, че бившият номер едно в света при мъжете е създаден като по поръчка и неприятностите далеч не го отслабват, а само го правят по-решителен.

Разбира се, най-верните фенове на Надал могат да кажат, че има и пропуски като това, че той почти не казва нищо за дългогодишната си приятелка Мария Франсиско Перело, нито пък за ритуалите, с които си служи преди изпълнение на сервис. Може би това са последните тайни, който той иска да запази за себе си.

„Рафа. Моята история“ ни показва Надал, такъв, какъвто бихме очаквали, ако го смятахме за обикновен човек. А именно скромен, усамотен на моменти, стремящ се да избяга от сянката, хвърлена от властния му чичо. Книгата ни разкрива, че образът на гладиатор на корта е просто една маска, под която разбираме, че Рафа е неуверено малко момче, убедено, че никога няма да бъде достатъчно добър тенисист.