„Помни титаните“ – филм, в който всеки тъчдаун е срещу расизма

„Помни титаните“ – филм, в който всеки тъчдаун е срещу расизма

Без рискове и излишна помпозност това произведение ни поднася история, доближаваща се много до реалността

Когато решиш да гледаш спортен филм, можеш да откриеш редица продукции, свързани с американския футбол. Причината е, че този спорт е изключително популярен в Съединените щати и сякаш всеки режисьор си мисли, че е лесно да направиш филм за него. В крайна сметка това се оказва изключително тежка задача и много малко от тези кино продукции са наистина добри за гледане и си заслужават да им отделиш около два часа от свободното си време.

Един от качествените филми за американски футбол е „Помни титаните“ или “Remember the titans”, както е името му на английски език. Този филм разказва историята на един афро-американски треньор и неговия гимназиален отбор, които участват в първия си сезон в лигата като част от расовата интеграция. Филмът трупа толкова голяма популярност, защото демонстрира победата над расизма. Победите са изключително много и на моменти човек може да се зачуди дали радостта идва от тъчдауните или просто от изобилието на толерантност. Но това е идеята на киното – да изкриви не толкова сериозно живота и да му придаде една илюзия за форма и цел.

Дензъл Уошингтън и Уил Патън са големите имена, които изиграват треньорите на футболния отбор в гимназията в Александрия, Вирджиния. Треньор Буун е новият наставник на тима, а в неговата роля влиза Уошингтън. Буун замества треньор Йоуст, който се очаква да бъде негов помощник в последствие. Логично, Уил Патън влиза в ролята на Йоуст, който не иска да бъде понижен до асистент. Буун също не иска да отнеме работата на своя колега, но чернокожите жители на Александрия са радостни от факта, че тимът назначава един от тях за треньор в гимназията. Това кара Буун да осъзнае отговорността, която поема.

От другата страна белите футболисти отказват да играят под ръководството на чернокож, но треньор Йоуст ги вразумява, съгласявайки се да бъде част от екипа на Буун. Вече бившият старши треньор на тима не иска неговите играчи да загубят стипендиите си и възможността да успеят в спорта. С неговото завръщане, и те се появяват отново на тренировките.

Филмът сякаш не иска да ни внушава само проблемите с расизма през 70-те години на миналия век, а да ни покаже, че ако преглътнем гордостта си и оставим настрани предразсъдъците, спортът може а ни направи по-мотивирани, по-добри, а не ядосани и отказващи да приемем новото и различното.

Във филма има редица истински и трогателни сцени на любов, които могат да те накарат да се разчувстваш. Те показват израстването на част от играчите в емоционален план.

Режисьорът на филма Боуз Якин въвежда добре познати ситуации от живота в новите времена и ни понася по течението на изкусно популярно забавление. Пример за това са моментите, в които треньор Буун кара чернокожите и белите си играчи да се опознаят по-добре. В последствие се изграждат и приятелства между хора, които първоначално трудно се понасят.

Хубавото във филма е, че сценарият на Грегъри Алън Хауърд не прави Буун благороден, а Йоуст расист. Напротив, двамата са представени като амбициозни и опитни професионалисти. .Има моменти, в които Буун тренира играчите си като морски пехотинци, а не като деца и Йоуст му показва грешката. Има и моменти, в които Йоуст се опитва да утеши чернокожите играчи, които са нахокани по-сериозно от Буун. Това води дори до леки разправии между двамата, но те са нормални за една съвместна треньорска работа. Колкото и трудни да са подобни сцени, актьори на Уошингтън и Патън се справят много лесно с тях и превръщат подобни моменти в нещо напълно нормално, доближаващо се до реалния живот.

„Помни титаните“ е филм, в който победният тъчдаун носи успехът срещу расизма. Това е искрена продукция, в която не се рискува толкова много, но постига много. Сценарият и режисьорската работа изграждат едно прекрасно произведение, което спокойно може да изгледате.

.

.

.