ВЪЗХОД И ПАДЕНИЯ. ИСТОРИЯТА НА СЕРАФИМ ТОДОРОВ-САРАФА
През 90-те години на миналия век Серафим Тодоров е определян като един от най-добрите боксьори. Печелил е 3 пъти световната титла, точно толкова пъти триумфира и на шампионата на Стария континент. Богатата му на отличия кариера се допълва и от сребърен медал от Олимпийските игри в Атланта през 1996г., който печели след като побеждава непобедимия до този момент Флойд Мейуедър.
Все триумфи, достойни за сценарий на високо бюджетна холивудска продукция. Роденото през 1960 в бедно семейство момче от град Пещера, покорява световния боксов връх. Открива спорта, когато е едва 9-годишен. Бързо е пленен от бокса и посвещава всяка свободна минута, за да стане най-добрия. В свои интервюта по-късно казва, че вярата в Господ е това, което го мотивира през годините. Благодарение на нея постига всичко, към което се е устремил. Светът да узнае неговото име.
Едва 27-годишен Сарафа получава предложение-да подпише професионален договор Отвъд Океана. Контрактът обаче, предполага да се състезава за САЩ. Нещо, немислимо за възпитания в патриотизъм Тодоров. Отхвърля предложението. Решението му се оказва повратно в иначе бляскавата му кариера. Губи шанс да изгрее на професионалната сцена, а с това и шанс да подсигури финансово бъдещето си. В свои интервюта споделя в последствие, че това е най-голямата му грешка.
Днес Серафим Тодоров живее от пенсията си в град Пазарджик. След края на състезателната си кариера не обръща поглед към треньорската професия. Въпреки това Сарафа е сред най-успешните ни боксьори за всички времена. И макар да не успява да материализира професионалните си успехи на ринга, се превръща във вдъхновение за всеки, който влиза за първи път в боксовата зала.