Стю Ънгър – скандалната звезда на професионалния покер
„Няма кой да ме победи в игра на карти. Единственият, който някога ме е побеждавал, съм самият аз“. Чували ли сте тази фраза? А чували ли сте за Стю Ънгър? През годините наричаният Хлапето изгражда репутацията си на един от най-интригуващите професионални покер играчи. Интригуващ на масата, но още по-вълнуващ далеч от нея. Единственият, освен Джони Мос, с 3 победи в Главното събитие на Световните покер серии. Ънгър триумфира през 1980, 1981 и 1997 г. Притежател е на общо 5 гривни от СПС. За съжаление починал през 1998 г., когато е само на 45 г. И оставил голяма пропаст в света на покера…
Житейският му път до голяма степен е начертан от съдбата на баща му. Ънгър-старши държи бар в Ню Йорк, а допълнителните си приходи печели от нелегално даване на заеми. Още в най-ранна детска възраст Стю започва с игрите на карти. На 10-годишна възраст печели турнир по джин руми. На 15 обаче губи баща си и трябва да се грижи за наскоро получилата си сърдечен удар майка. Преди пълнолетието си вече печели сериозни приходи от нелегалните залози.
Финансово живее страхотно, но психически има нужда от промяна. Мести се първо в Маями, а след това в Лас Вегас. Там среща покера, тъй като казината го молят да не участва в турнирите по джин руми. Толкова е добър, че хората отказват да играят срещу него. През 1980 г. Ънгър влиза в първия си турнир от Световните покер серии и общо втория в кариерата му. Побеждава 73 души, а финалният му съперник е меко казано легендарният Дойл Брънсън. Стю го побеждава и взима 365 хил. долара. Винаги младоликият сензационно добър играч става най-младият победител в Главното събитие. Рекорд, който по-късно е подобрен няколко пъти.
За съжаление в опит да стане още по-добър играч посяга към наркотиците. Част от близките му настояват, че с помощта на кокаина той ще задържа концентрация за по-дълъг период от време и ще се изморява по-бавно. Разбира се с годините помощникът му се превръща в пристрастяващ проблем. На 22 ноември 1998 г. (б.а. само година след последния си триумф в Главното събитие на СПС) е намерен мъртъв в мотелската си стая. Битката с наркотиците е загубена.
Години след това книгата „Единствен по рода си“ на Нолан Дала доказва всеобщото мнение – светът е загубил една от най-интересните си личности. С гениална фотографска памет, любов към хазарта, винаги рискуващ и обичащ своето семейство. Стю Ънгър!