Битката на различните поколения – Джордж Форман срещу Майкъл Мурър
Един от най-запомнящите се боксови мачове в последното десетилетие на миналия век
Джордж Форман и Майкъл Мурър са двама от най-добрите боксьори в тежка категория в цялата история. Макар и разликата помежду им да е 18 години, те излизат на ринга в спор за две от титлите в дивизията на 5-и ноември 1994-а година. Двубоят е определен като сблъсъкът на поколенията, битката между две различни ери. Мач, който предлага очакваното зрелище за всички в зала “MGM Grand” в Лас Вегас, щата Невада. Това е украшението на гала вечерта, при което виждаме двама състезатели с различен гард, прав за Форман и обратен за Мурър, да спорят за шампионските колани на Световната боксова асоциация и Международната боксова федерация.
По-младият от двамата, 26-годишният Мурър влиза в двубоя като първият световен първенец в тежка категория с обратен гард. По-рано през 1994-а той побеждава Ивендър Холфийлд след съдийско решение, за да завоюва отличията. Форман, макар и вече на 45, е решен да стигне за последен път в своята кариера до приза. Бившият абсолютен шампион в дивизията има само четири загуби в своята кариера, но същевременно 72 успеха, от които 67 с нокаут. По-малко от половината са мачовете на Дабъл Ем, който обаче все още няма поражение в 35 срещи на професионалния ринг. Освен това, роденият в Хюстън, Тексас ветеран, е по-висок с 5 сантиметра, 193 срещу 188, и, логично, тежи повече и то с цели 12 килограма. Единственото предимство на „Дабъл Ем“ идва от възрастта му. Разбира се, някои специалисти са на мнение, че той може да използва и обратния си гард като оръжие срещу „Големия Джордж“, а и се намира във формата на живота си.
От самото начало на срещата разликата във възрастта си проличава и Мурър контролира темпото, печелейки рунд след рунд, но с не особено голяма разлика. Все пак световният шампион успява да вкара не малък брой прави удари в лицето на своя противник и да го подуе видимо. С отминаване на времето едното око на Форман дори е почти затворено. Въпреки тези проблеми обаче по-едрият от двамата боксьори остава на краката си и е готов да бъде конкурентен. Все пак трябва да се има предвид факта, че само един играч е успявал да го нокаутира и неговото име е Мохамед Али. В дългата кариера на Форман, той е падал още два пъти на ринга, но само в нокдаун в мачовете с Джими Йънг и Рон Лайл.
След деветата част преднината на Мурър е 88:83 според двама от съдиите, когато третият дава по-малка разлика помежду им, но отново в полза на носителя на шампионските колани – 86:85. Освен това според него Форман е спечелил два рунда в повече спрямо това, което смятат неговите колеги. Знаейки това, треньорът в ъгъла на Форман му споделя, че той се нуждае от нокаут, за да стигне до победата.
В ъгъла на Мурър са наясно, че не всичко е приключило и тепърва предстоят тежките минути за него. Треньорът му Теди Атлас споделя, че „Големия Джордж“ е известен с това, че оставя най-добрите си удари за финала на мачовете, започвайки своите комбинации с мощен прав, който да разбие гарда на шампиона, след което с дясно кроше да го свали на земята. Затова съветът към „Дабъл Ем“ е да стои на дистанция и да накара Форман да го преследва по ринга.
Началото на десетия рунд далеч не е толкова добро за Мурър обаче, след като претендентът за неговите титли го разклаща сериозно с мощен удар в тялото. До средата на частта следват и няколко успешни комбинации, с които Джордж взима видим аванс и прави мача все по-сложен за своя съперник. Мурър продължава да стои близо до Форман въпреки инструкциите на своя треньор, което води и до десен прав в брадичката на шампиона. „Дабъл Ем“ е на земята и не помръдва, докато реферът Джо Кортес не стига до седем. Следват опити на Мурър да се изправи, но отброяването до десет не е достатъчно и това носи впечатляващия успех за Джордж Форман.
Веднага след мача победителят споделя, че е трябвало да върне забравената си форма от мача с Али, наречен „Сблъсъка в джунглата“, проведен в столицата на Заир (днес Демократична република Конго) през 1973-а. Години след битката си с Мурър „Големия Джордж“ разкрива и точната стратегия, която треньорът на световния шампион разгадава, но боксьорът просто не изпълнява. Поведението на Мурър след мача не е сред най-спортсменските, след като той споделя, че неговият съперник просто е имал късмет.
В рамките на една година Майкъл Мурър стига неочаквано до световния връх, превръщайки се в първия боксьор с обратен гард, спечелил титлата в тежка категория, но след това претърпява тежка загуба от ветеран, прекратил преди години своята кариера, но я е възобновил в търсене на подобен шанс. Сблъсъкът между Джордж Форман и Майкъл Мурър е още едно прекрасно боксово събитие през 1994-а година.