„Боят на века“ – Джак Джонсън срещу Джеймс Джефрис

.

През 1910 година първият афро-американец шампион в тежка категория на професионалния бокс – Джак Джонсън, е на върха на своята кариера. Нокаутирал съперник след съперник, легендарният боксьор изглежда няма никаква конкуренция в спорта, но масово в САЩ не понасят този успех и медии, анализатори и хора от шоубизнеса се молят на „голямата бяла надежда“ (Джеймс Джефрис) да се завърне към бокса и да победи Джонсън. Точно това се и случва. Джефрис обявява, че ще се качи отново на ринга, а към това добавя и гнусен цитат, останал в историята и до днес: „Влизам в този двубой с единствената цел да докажа, че белият мъж е по-добър от негър“.

Тези думи идват през 1909 година, когато се сключва и договорът за двубоя. Джефрис се налага да свали много килограми, но е готов на всичко, за да пребие своя опонент. Двамата договарят 110 хиляди долара (75% за победителя, 25% за загубилия), както и правата за филм, който да бъде направен около двубоя. Сблъсъкът е обявен за „двубой между иконичен представител на бялата раса срещу най-печално известния боксьор с черен цвят на кожата“.

В навечерието на двубоя напрежението между двете раси се нагнетява сериозно, а по време на самия двубой на феновете им е забранено да употребяват алкохол, да внасят оръжие и дори ябълки, защото плодът може да бъде използван срещу боксьорите. Мачът се провежда на 4-и юли 1910 година пред 20 хиляди души в Невада, като рингът в Рино е изработен специално за събитието. Почти всички край арената са на страната на Джефрис, който е обявен за фаворит преди битката, а голяма част от Америка се надява „Голямата бяла надежда“ да спечели. Не това обаче се случва на ринга.

От първия гонг е видно, че Джонсън е далеч по-добрият боксьор, поне на този етап в живота на двамата атлети. С брутално тежки удари с лявата ръка и изумителна скорост за боксьор в тежка категория, действащият световен шампион методично подчинява своя опонент, а още в 4-ия рунд го праща в нокдаун. До 15-ия рунд Джефрис не нанася никакви съществени удари в мача, докато Джонсън успява да прати опонента си още веднъж в нокдаун. И, когато всички очакват нокаут в 15-ия рунд, от треньорския ъгъл на Джефрис хвърлят бяла кърпа на ринга, за да прекратят двубоя и във визитката на бившия шампион да не влезе загуба след нокаут. Така „голямата бяла надежда“ е на колене, а Джонсън защитава своята титла и получава огромни хвалебствия дори от най-големите си критици. За съжаление, Америка като нация очевидно не е готова да приеме реалността в страната, както си личи от последвалите събития.

На 4-и юли – Денят на независимостта в САЩ, след двубоя започват жестоки расистки скандали из цялата страна, като публичното неодобрение към тъмнокожите е в своя пик. Стига се до сблъсъци в цели 25 щата и 50 града. Най-малко 20 души са загинали в следствие на бунтовете, избухнали в различните части на страната след победата на Джонсън.

.