„Най-добрият изстрел“ – филм за промяната, водеща към добро
Една от най-качествените спортни кино продукции за всички времена
Скот Фицджералд е написал преди време, че американците не получават втори шанс в живота. Думите му се приемат за истина от много жители на Съединените щати, но далеч не са истина. Посланието за новата надежда, за битката между Давид и Голиат, историята за превръщането на един скромен гимназиален баскетболен отбор в претендент за титлата в щатското първенство, преплетена с личната драма на треньора, опитващ да изкупи греховете за не особено добрия живот който води, са вплетени в „Най-добрият изстрел“, или на английски „Hoosiers”, който определено си заслужава вниманието на всеки любител на спортните филми.
Според режисьорът на „Най-добрият изстрел“ Дейвид Анспо и сценаристът Анджело Пицо всеки заслужава да получи втора възможност за по-добър, пълноценен живот. За тях грешките в миналото не означават, че трябва да завреш главата си в земята и никога повече да не я вдигаш. Това са идеите, които човек може да възприеме, гледайки за първи път тяхното творение.
В него се разказва за бивш треньор на колежански отбор по баскетбол, който през 1951-а година решава отново да се върне към обичайната си професия и поема тима на гимназия Хайкъри в Индиана. В ролята на треньор Норман Дейл влиза Джин Хекман, който трябва да изиграе човек, потърсил начин да изкупи греховете, натрупани в миналото. Мотивиращите думи на Дейл към играчите бързо го превръщат в любимец на зрителите. Той казва на играчите, че са изправени пред предизвикателството да се докажат пред всички. Неговото тъмно минало не е известно на хората в гимназията, но една от учителките там Майра Флийнър, в чиято роля е Барбара Хърши, надушва, че работата на Дейл не е съвсем чиста.
Треньор Норман бързо повдига духа на отбора и показва как силата на характера и волята могат да повлияят върху представянето на един тим. На всичкото отгоре той трябва да се справя със своя помощник Шутър, изигран от Денис Хопър, който е градския пияница. Шутър е и баща на едно от най-талантливите деца в отбора. Треньор Дейл си поставя втора цел освен тази да вдигне отбора на крака, а именно да помогне на Шутър да се върне към нормалния живот и да стане отново част от обществото.
Най-драматичният момент във филма е, когато отборът на гимназия Хайкъри се изправя срещу тим от големия град в щата Индиана. На практика, това е битка между Давид и Голиат, предначертана предварително. Все пак изненадата е факт, но това не е най-предизвикателното, защото с всяка една минута от филма, осъзнаваш, че темата за аутсайдера, постигащ неочаквани успехи е една от основните. Далеч по-предизвикателно е да гледаш работата на Дейл и неговия помощник, които, спокойно можем да кажем, съживяват един мъртвец и го отвеждат към най-добрите му дни.
Много от жителите в щата определят събитията във филма като описващи историята на отбора от Националната баскетболна асоциация Индиана Пейсърс. Нещо, което хората, които не следят НБА, трудно може да усетят.
Любовната история също присъства в „Най-добрият изстрел“, след като Дейл влюбва в учителката Майра Флийнър. Тяхната връзка е изключително интересна, въпреки че изглежда така, сякаш е на много заден план и са пестени, или изрязвани сцени, които могат да я опишат по-добре.
Краят не е никак изненадващ. Той е типичен за всеки един спортен филм, защото в крайна сметка отборът от гимназията постига своята магическа серия от победи. Важен е начинът, по който се постига това. Важна е личната история на треньор Дейл, на Шутър и на играчите. Комбинацията между спортни успехи и личностно израстване превръща „Най-добрият изстрел“ в наистина добро попадение за любителите на спортни филми.