Най-големият кошмар в легендарната кариера на Майк Тайсън

Най-големият кошмар в легендарната кариера на Майк Тайсън

Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд са две от най-великите имена в бокса. Вероятно всички сте чели за инцидента, в който Тайсън отхапва ухото на свой съперник. Това е Ивендър по време на втората им битка на професионалния ринг през 1997 г. В търсенето на нови световни титли двамата формират едно от най-великите съперничества в историята в бокса след две запомнящи се битки.

До месец ноември 1996 г. Майк Тайсън е почти перфектен. За 46 мача на професионалния ринг Железния има 45 победи. Единственото му поражение е 6 години по-рано от Бъстър Дъглас, когато Тайсън е свален в 10-тия рунд. В повечето от останалите 45 мача Майк е категоричен. Редовни нокаути още в първия рунд и общо 12 спечелени битки за световната титла. „Най-лошият човек на планетата“ е на върха на славата и чака предстоящия мач с Ивендър Холифийлд като шампион. Претендентът има по-колеблива статистика. 31 победи и 3 загуби не звучат никак зле, но всичките поражения идват в последните 7 мача и Холифийлд изглежда разколебан. Вредно качество, когато съперник е Майк Тайсън.

Сблъсъкът им през 1996 г. в Лас Вегас маркира период, след който Майк никога няма да бъде същият. В първия мач ситуацията на ринга отива към пълни 12 рунда. Само че 37 секунди преди края на 11-тия Тайсън е на пода, а съдията отброява нокаута. Железният губи световната си титла, а Ивендър Холифийлд отново я печели след 1993 г.

По-малко от година по-късно е време за реванш. Отново в Лас Вегас и отново за световната титла на WBA. Двубоят започва и всички очакват зрелище. Получават го в третия рунд, но с немислим край. Тайсън е дисквалифициран заради ухапване на опонента, който остава без част от ухото си.

Тази серия от поредни поражения се оказва повратен момент в кариерата на Майк Тайсън. Поради разбираеми причини той отсъства от професионалния ринг почти 2 години. До края на кариерата си Железният е много под обичайното си ниво. Той изиграва още 10 мача, но печели само половината. Стандарт, който е далеч под обичайния му. Замесва се и в поредния скандал през 2000 г. Тогава първоначално побеждава Андрю Голота, но после си признава за употреба на канабис преди срещата и официално победата му е отнета. Няколко години по-рано двубоят му с Орлин Норис остава без победител, след като съперникът му получава контузия при неправомерен удар на Тайсън. В други мачове легендарният американец допуска поражения от Ленъкс Люис, Дани Уилямс и Кевин МакБрайд.

След подобна поредица от колебливи резултати Майк взима най-логичното решение. След 58 мача на професионалния ринг той слага край на кариерата си. Вероятно статистиката му щеше да е много по-добра, а кариерата по-дълга, ако го нямаше Ивендър Холифийлд. През 1996 и 1997 г. Тайсън губи два мача от сънародника си, а след тях изглежда като друг човек на ринга. Така Холифийлд се превръща в неговия кошмар, който се оказва реалност.

.