Създаването на наградата „Златна топка“ във футбола

Създаването на наградата „Златна топка“ във футбола

Кой създава приза и как се определя носителя на отличието през годините?

„Златната топка“ е годишна награда за най-добрия футболист, давана от френското списание „Франс Футбол“. Призът се присъжда от 1956-а година и първоначално е бил само за най-добрия играч на територията на Европа. В годините между 2010-а и 2015-а има договорка с ФИФА за обединение на наградата за най-добър футболист за годината, давана от световната футболна централа и от списанието. Тогава призът носи името „Златна топка на ФИФА“. Партньорството обаче приключва през 2016-а и от тогава двете награди си остават самостоятелни.

Наградата възниква по идея на спортния писател Гарбиел Ано. Французинът иска „Златната топка“ да показва кой е най-добре представилият се европейски играч през изминалата календарна година въз основата на неговите успехи, неговите действия на терена и принос за представянето на тима му в различните надпревари. Идеята е спортни журналисти от различни страни да гласуват за въпросните състезатели. Първата „Златна топка“ се връчва през 1956-а на англичанина Стенли Матюс и 16 представители на страни членки на европейската футболна централа дават вота си, според който призът е за футболиста на Блекпул.

Чак до 1995-а се запазва идеята наградата да се дава само на европейски състезатели. През въпросната година вече се позволява на всеки един футболист, играещ в клуб, базиран на Стария континет да участва в надпреварата „Златна топка“. Победител тогава става Джордж Уеа от Либерия, който и до ден днешен е единственият африканец с подобна индивидуална награда.

Гласуването се запазва само за журналисти до 2006-а включително. От следващата година право на вот имат треньорите и капитаните на европейските клубове. Първият победител след промяната е бразилецът Кака, който играе за Милан. От 2007-а насам се позволява на всеки един професионален футболист от цял свят да участва сред избраниците в гласуването за „Златна топка“.

През 2010-а година списанието „Франс Футбол“ се обединява с ФИФА и двете организации заедно връчват наградата за най-добър футболист на годината. Световната футболна централа си има собствен приз от 1991-а година и той доста често е за играч, различен от носителя на „Златна топка“. 2015-а обаче е последната година, в която списанието и ФИФА си взаимодействат и от 2016-а отново си има различни индивидуални награди.

През 2020-а „Франс Футбол“ отменя връчването на „Златна топка“, а само ФИФА дава награда за най-добър футболист, която е спечелена от Роберт Левандовски. През 2021-а пък идва първата разлика в носителя на наградите, откакто ФИФА и „Златната топка“ се разделят. Лионел Меси подобрява своето постижение при носителите на приза, раздаван от „Франс Футбол“, взимайки го за седми път, докато според ФИФА остава на второ място зад Левандовски.

След рекордните седем отличия на Меси, втори по най-много спечелени „Златни топки“ е Кристиано Роналдо с 5. Още трима състезатели имат по 3. Това са Йохан Кройф, Марко ван Бастен и Мишел Платини. Христо Стоичков е единственият българин, който печели приза. Това се случва през 1994-а година. Последната, в която наградата е само за европейски състезатели.

При различните държави с най-много „Златни топки“ са Аржентина, Нидерландия, Португалия и Германия с по 7. Всички за Аржентина са спечелени от Лео Меси, докато трима различни нидерландци и трима различни португалци печелят трофея. Германците със „Златна топка“ са петима, колкото и италианците. Това са страните рекордьори по най-много различни играчи, печелили приза.

При клубните отбори Реал Мадрид е с най-много различни победители – 7, но отличията са 11. Номер 1 е Барселона, за който шестима различни футболисти са донесли 12 „Златни топки“. Шестима различни футболисти на Ювентус и Милан също са печелили приза. Двата италиански гранда имат по 8 души, носители на трофея.

За 60-та годишнина на „Златната топка“ списание „Франс Футбол“ публикува имената на играчите, които също заслужават отличието, ако то се даваше не само на европейските състезатели. Така Пеле можеше да има 7 индивидуални награди, Марадона – 2, а с по една „Златна топка“ може би щяха да са Марио Кемпес и Гаринча.