Петнадесетият носител на „Златна топка“ – Герд Мюлер
Великият голмайстор оставя всички зад себе си с рекорден брой голове през 1970-а
В година на световно първенство по футбол е трудно играчът, впечатлил най-сериозно на Мондиала, да не спечели наградата за най-добър европейски състезател. Изключения през 1970-а няма и топреализаторът на шампионата на света Герд Мюлер грабва най-престижният индивидуален приз. „Златната топка“ отива в ръцете на голмайстора на Байерн Мюнхен, макар и в с клубния си тим Мюлер да не прави запомнящ се сезон.
Герд Мюлер събира 77 точки в класацията, оставяйки зад себе си Боби Мур от Уест Хем, който има само 7 по-малко. Топ 3 допълва втория от миналия сезон Джиджи Рива, който е част от най-паметния сезон на италианския Каляри в цялата му история. От имащите право на вот 26 журналисти от страните, членуващи в УЕФА, 21 души поставят Мюлер в топ 5. Според 8 от тях той е играчът, заслужаващ наградата най-много, петима го оставят на второ място, двама на трето, още петима на четвърто, а един смята, че максимумът, който му е отреден е петата позиция. За Боби Мур гласуват 19 души, от които шестима за първо място, седем за второ, трима за трето и трима за пето.
В класацията през 1970-а не попадат българи, мака и за сезон 1969/70 Петър Жеков отново да е сред топ реализаторите, оставайки трети в битката за „Златна обувка“, която е завоювана от Мюлер. Жеков бележи равен брой голове с Карло Девиле от Люксембург, но играчът на ЦСКА го прави в 10 мача повече.
Извън топ три на „Златната топка“ за поредна година остава един от най-добрите защитници по онова време Франц Бекенбауер, както и съотборникът му от националния тим на Германия Волфганг Оверат от Кьолн. Драган Джайч и Йохан Кройф допълват топ 7.
Несъмнено головете са това, което изстрелва Мюлер напред в класацията. Десетте му попадения на Мондиала в Мексико са забележително постижение и все още рекорд за голове по време на едно световно първенство. Нападателят бележи още в първия мач при 2:1 за Западна Германия над Мароко, след това бележи хеттрик за 5:2 срещу България, а в последния двубой от груповата фаза забива 3 попадения и на Перу. На ¼-финалите той е точен в продълженията, за да донесе победата на Англия, а въпреки двата му гола в допълнителните минути срещу Италия, „Скуадра адзура“ стига финала с Бразилия, докато Западна Германия трябва да се задоволи с третото място.
На клубно ниво с Байерн Мюнхен Мюлер също има успешен сезон, откъм голове, след като бележи общо 38 за сезон 1969/70 само в първенството, а и по-голямата част от тях падат през календарната 1970. Той е носител на „Златната обувка“, но със своя отбор отпада още в първия кръг в Купата на европейските шампиони, губи битката за титлата в Бундеслигата от Борусия Мьонхенгладбах и отпада още на ¼-финал за купата, която също защитава. Все пак топ реализатор на шампионат като немския и то с 18 попадения повече от втория, си е достатъчна добавка към представянето по терените в Мексико с националния отбор.
Реализаторският нюх, уменията да бъде на точното място, когато е време да се отбележи попадение, непрестанните качествени изпълнения, неописуемият стил и най-вече рекордът за голове на световни финали носят „Златната топка“ на един от най-великите реализатори на всички времена Герд Мюлер.