Първият афро-американец, достигнал върха в тежка категория
Джон Артур Джонсън може да не говори много на младите фенове на бокса, но Гиганта от Галвестон е една от най-значимите фигури в цялата история на спорта. Оплюван постоянно, осъден несправедливо и тотално зачеркнат от бялата раса, Джонсън е първият в историята тъмнокож световен шампион в тежка категория и без съмнение една от най-иконичните фигури в бокса и символ на борбата на тъмнокожите в САЩ за равноправие с белите.
Джонсън е един от най-големите таланти в бокса в края на 19-и и началото на 20-и век. Той бързо набира известност в боксовите среди, но през 1901 година се озовава в затвора за нелегален двубой срещу Джо Чойнски. Във въпросния двубой Чойнски нокаутира Гиганта от Галвестон още в 3-ия рунд, а докато двамата са задържани полицията в Тексас организирана нелегални двубои между двамата. В последствие и двамата са освободени, а самият Джонсън заявява, че именно в затвора е развил боксовите си умения. Той показва точно това – бие всичките си опоненти наред, стига до титлата на „цветнокожите“ в тежка категория, а желанието му е ясно – да се бие за световната титла в бокса. Пътят му до там обаче е много труден, тъй като тогавашният шампион Джеймс Джефрис – представител на бялата раса, категорично отказва да се изправи срещу него на ринга. Нещо повече – през 1905 година обявява, че се отказва от бокса, предпочитайки пенсионирането пред това да даде шанс на Джонсън.
Гиганта обаче не спира да мечтае, а през 1908 година дава страхотна заявка за мач за титлата, след като нокаутира бившия световен шампион Боб Фитцсимънс още във 2-ия рунд. Дори тогава обаче не му се дава шанс за титлата, а той преследва тогавашния шампион Томи Бърнс из цял свят, за да прекъсва медийните му изяви и да го дразни с думите, че го е страх. В крайна сметка, до мач се стига едва когато обещават 30 хиляди гарантирани долара на Бърнс, за да се качи на ринга. Арена на сблъсъка е „Сидни Стейдиъм“ в Австралия, а на 26-и декември 1908 година Джонсън получава своя шанс – да спечели титлата при най-тежките.
Той прави точно това – Джонсън доминира сблъсъка от началото до самия край. Бърнс е отчаян от юмруците на своя опонент, който има толкова сериозно преимущество, че в средата на сблъсъка вдига ръце встрани и призовава Бърнс да го удари в тялото с цялата сила, която има. Шампионът прави точно това, но Джонсън дори не помръдва. Вместо това, той се връща към това да тероризира главата на шампиона и в 14-ия рунд полицията влиза на ринга, за да спре битката, тъй като Бърнс едва се държи на крака. Мачът е прекратен, а Джак Джонсън е обявен за първия афро-американец световен шампион в тежка категория на професионалния бокс.
Новината за това стига до САЩ, което дава начало на жестоки бунтове на расистка основа в десетки градове в страната. Въпреки това, историята е пренаписана, а това е само началото на бурния живот на Джонсън – човекът, преобърнал бокса в САЩ и превърнал се в символ на борбата за равноправие в Америка.