Първото световно първенство по баскетбол

В опит баскетболът да придобие по-сериозна популярност в цял свят Международната баскетболна федерация решава, че е време да бъде създаден Световен шампионат в спорта – така, както години наред се провежда подобно първенство във футбола. Решението е взето по време на Олимпийските игри през 1948 година, а две години по-късно се провежда и първото световно първенство по баскетбол.

Къде?

Интересен факт е, че почти нито една държава не иска да поеме риска да направи шампионт за все още непопулярен спорт. Кандидатите са малко, а в крайна сметка Аржентина се нагърбва с тежката задача да осигури инфраструктурата за първия Мондиал в спорта. Градът домакин е столицата Буенос Айрес, а избраната зала е „Луна Парк“.

Кога?

Шампионатът се провежда в рамките на 13 дни – от 22-и ноември до 3-и октомври 1950-а година.

Формат?

Първоначалната идея е отборите участници да бъдат 8 – 3-те най-добри от последните Олимпийски игри (Франция, Бразилия, САЩ), двата най-добри отбора в Южна Америка (Уругвай, Чили), победителят на Евробаскет (Египет), победителят в Азия (Южна Корея) и домакинът Аржентина. Корейци и уруси отказват участие, а покани са отправени до Испания, Югославия, Еквадор и Перу. Така отборите стават 10.

Форматът е изключително странен, като е комбинация от фаза на елиминации, последвана от финални групи. В елиминациите има и допълнителен шанс за класиране към шампионската група, като загубилите отбори се изправят помежду си в „репашажи“. Така например в шампионската група влизат Чили и Франция, които губят първите си мачове в елиминациите съответно от САЩ и Аржентина.

Шампионската група

Победителят в турнира се определя във финална група от 6 отбора, като всеки играе срещу всеки. В крайна сметка, в последния ден на турнира фаворитите са два – Аржентина и САЩ, като и двете селекции са с по 4 победи и нито една загуба. Именно между двата отбора е и последната среща в турнира.

В нея „гаучосите“ печелят категорично с 64:50 и се превръщат в първия световен шампион по баскетбол. За най-полезен играч пък е обявен Оскар Фурлонг, който е най-добрият играч на Аржентина, като записва средно по 11.2 точки. Резултатността изобщо не е голяма в турнира, като едва 6 играчи записват на 10 точки средно на двубой

Бронзовите медали пък отиват за Чили, който в люта битка с Бразилия успява да завоюва място на почетната стълбича. Двата тима завършват с равен брой победи и загуби във финаланта фаза (2 победи, 3 загуби), но в директния сблъсък чилийците бият с 51:40.

Най-добрата петица в турнира е следната: Оскар Фурлонг, Джон Станич (САЩ), Руфино Бернедо (Чили), Алваро Салвадорес (Испания) и Рикардо Гонсалес (Аржентина). Най-резултатен играч в турнира е Салвадорес с 13.8 точки средно на мач, въпреки че Испания завършва на предпоследно място в класирането.

Най-любопитният момент от турнира пък е в мача на „ла роха“ срещу Югославия, като представителите на балканската държава отказват да уважат химна на своя съперник, а след това не желаят да излязат на паркета срещу испанците. Това налага служебна победа с 2:0 в полза на Испания.

.