Петте най-велики „бика“ в историята на Чикаго

.

Чикаго Булс е легендарна организация в Националната баскетболна асоциация. Със своите 6 титли тимът е сред водещите по този показател, въпреки че към момента е далеч от Лос Анджелист Лейкърс и Бостън Селтикс с по 17. Впечатляващото при „червените“ от Чикаго е, че те никога не са губили финална плейофна серия в НБА. В историята на най-легендарната баскетболна лига няма нито един друг тим, който се е появил на финали поне 2 пъти и все още няма поражение. Булс стигна до 3 последователни титли в две серии. Първата е в периода 1991-93 г., а втората малко след това – 1996-98 г. Но дори извън тези знаменити поредици Чикаго е наблюдавал невероятни баскетболисти. Въпросът е кои са петимата най-велики?

1. Майкъл Джордан

Има ли изобщо баскетболна класация, в която Ем Джей няма да е първи по величие? Няма да спорим, защото на света има и хора с друго мнение. Със сигурност Майк е най-великият в историята на Чикаго Булс. Въздушният печели приза за най-добър играч във финалите при всяка една от 6-те титли на „биковете“. Емблема на баскетбола. През 1993 г. той взима трудното решение да спре със спорта. Но не със спорта по принцип, а с баскетбола. За кратко Майк се насочва към бейзбола. За щастие на Чикаго скоро след това Джордан се връща на паркета. И печели още 3 титли за целия град и самия себе си.

2. Скоти Пипън

Ако Майкъл Джордан не съществуваше, вероятно Скоти Пипън щеше да е претендент за най-велик в историята на баскетбола. Някои споделят мнението, че в най-силните години на Ем Джей точно Скоти е бил вторият най-добър в НБА. Легенда с 6 титли при „биковете“, 7 участия в Мача на звездите и два олимпийски златни медала със Съединените американски щати. Скоти Пипън за малко не достига линията от 20 хил. точки в лигата. След края на кариерата му Булс пенсионират знаковия му 33-ти номер.

3. Джери Слоун

За огромно съжаление на баскетболната общественост през 2020 г. легендарният гард напусна света на живите. Но роденият в Илинойс 196-сантиметров баскетболист никога няма да напусне света на баскетболните легенди. Слоун изиграва 10 сезона за Чикаго Булс. Активната му спортна кариера приключва много преди дебютната титла за „биковете“ в НБА. Тя завършва с две участия в Мача на звездите и още редица признания. Години по-късно той се завръща във Ветровития град като старши-треньор. А легендарният му номер 4 никога няма да бъде носен отново от баскетболист на „биковете“.

4. Боб Лав

През 1966 г. Синсинати Роялс избира едно талантливо младо крило под номер 33 в тогавашния 4-ти кръг на драфта в НБА. И прави огромна услуга на Чикаго Булс. Около 2 години по-късно Лав се озовава при „биковете“. С изявите си в червено Робърт Лав по прякор Бътърбийн е избран да участва в Мача на звездите в 3 поредни години. Боб е добре познат със силните си изяви в защита, но същевременно приключва кариерата си в лигата с почти 18 вкарани точки средно на мач. Съвсем логично в момента любимият му номер 10 е пенсиониран от Чика Булс, където той има 8 сезона на най-високо ниво.

5. Тони Кукоч

Обратно към баскетболистите с шампионски пръстени за Чикаго. Хърватинът остава далеч от 6-те на Майкъл Джордан и Скоти Пипън, но взема повече от дейно участие в последните 3 титли на Чикаго. И до ден днешен феновете в Илинойс са благодарни на италианския град Тревизо, че местният Бенетон дава изява на Кукоч на най-високо ниво в европейския баскетбол. Крилото изиграва 7 сезона в НБА за Чикаго Булс, преди да премине последователно през Атланта и Миуоки. Изумителната му кариера приключва с 9 810 точки в Лигата на извънземните.

.