Петимата, които успяха да пратят Майк Тайсън в нокаут

.

Майк Тайсън е изключителен боксьор и един от великите в тежка категория на професионалния бокс. Никой не знае какво щеше да се случи с неговата кариера и дали нямаше да се превърне в най-великия за всички времена, ако не бяха менталните му проблеми и прекомерната употреба на наркотици. Но мнозина са на мнение, че Железния Майк е бил най-големият талант в историята на бокса. Статистиката му от 37 поредни победи и 10-те поредни защити на световната титла доказват това, но поредица от ужасяващи решения, присъда за изнасилване и редица други фактори правят зенита на кариерата му тъжен.

Въпреки това, в паметната си кариера той записва изключителните 50 победи, цели 44 от които с нокаут. Също така обаче той понася 6 поражения – 5 след нокаут (или технически нокаут). Точно тези загуби ще разгледаме сега.

В навечерието на двубоя за Тайсън има страшно много проблеми – той е уволнил своя мениджър Бил Кайтън и треньора Кевин Рууни, а на всичкото отгоре е напуснат от своята съпруга Робин Гивънс. Също така Железния не се е раздавал особено в тренировките преди дуела, тъй като е бил убеден, че ще смачка Дъглас – така, както е правил с последните си над 30 съперника.

Сблъсъкът не протича според очакванията на Тайсън. Бъстър използва умело бързината си, както и по-дългите си ръце, за да дирижира двубоя в своя полза. В 8-ия рунд все пак Тайсън успява да нанесе паметна серия, с която праща Дъглас на пода, но той се изправя и в следващите два рунда прави каквото си иска с Тайсън. Кулминацията настъпва в 10-ия рунд. Видимо измореният Тайсън отнася брутален ъперкът, последван от тежка серия от 4 крошета, с които се озовава на земята. Съдията отброява до 10 и за пръв път в кариерата си Тайсън е нокаутиран. До ден днешен крайният победител в този двубой е считан за един от най-шокиращите в историята на спорта.

След поражението от Дъглас, Тайсън възстановява бързо и отново генерира куп победи, включително и две над един от най-страшните представители на тежка категория – Доновън Ръдок. Всички очакват мача с Холифийлд, но тогава Майк влиза в затвора. След завръщането си на ринга, Холифийлд вече се е отказал от спорта, но през ноември 1996 година се съгласява да се бие срещу Железния Майк. В епичен дуел, двамата си разменят жестоки удари, но класата на Холифийлд е неоспорима. В късните рундове предимството му е сериозно, а в 11-ия рунд така смачква Тайсън, че главният рефер е принуден да спре двубоя, отсъждайки победа за Холифийлд чрез технически нокаут.

През лятото на 1997 година двамата отново се изправят един срещу друг, но тогава в 3-ия рунд Тайсън отхапва част от ухото на Холифийлд и бива дисквалифициран.

Следват тежки години за Тайсън, който макар и нижещ победи, е критикуван за безумния си живот извън ринга, който афектира и представянето му в спорта. Два от мачовете му биват „анулирани“ – единият случай е заради нарушение на правилника, а вторият – заради употреба на забранени субстанции. Все пак на 8-и юни 2002 година получава шанс отново да е абсолютен шампион, изправяйки се срещу Ленъкс Люис. Британецът доминира изцяло двубоя, като нанася много травми на своя опонент. В 8-ия рунд Тайсън едва се държи на краката си, когато с бърза комбинация от ляв – десен прав Люис праща Железния Майк на пода, облян в кръв. Съдията отброява до 10, въпреки опитите на Тайсън да се изправи – нокаут в полза на Люис. След мача самият Тайсън признава тоталното превъзходство на тогавашния абсолютен шампион в дивизията.

Личният живот на Тайсън по това време е в най-ниската си точка, а година по-рано дори обявява банкрут, въпреки че е спечелил десетки милиони от бокса. През 2004 се опитва да се завърне на ринга в опит да възвърне формата си, макар и вече на 38 години. Негов съперник е Дани Уилямс и Тайсън е абсолютен фаворит в сблъсъка, макар и далеч от най-доброто си състояние.

В началните рундове Железния прилича на себе си – със скорост и много сила той контролира двубоя, но в 4-ия рунд Уилямс прави изненадващ обрат. В средата на рунда той нанася тежки удари върху Тайсън, а Майк от своя страна едва се движи по ринга. 30 секунди преди края на рунда Уилямс успява да разбие гарда на Тайсън с отличен ъперкът, който хваща бившия шампион неподготвен. Следва адска серия – 15 поредни точни попадения в главата на Тайсън, като последният десен прав праща Тайсън право във въжетата. Съдията отброява до 10 точно преди Тайсън да се изправи, но дори да беше забавил своето броене, Майк нямаше как да продължи този двубой – поражение с нокаут.

След срещата става ясно, че Тайсън е излязъл на ринга, тъй като са му необходими пари. Той не е бил в състояние да се бие, тъй като е имал скъсана кръстна връзка в дясното коляно. На практика, той е бил на един крак в този двубой и е цяло чудо, че изобщо е успял да се бие в юнската вечер.

Това е последният мач в кариерата на Тайсън. В документалния си филм Железния Майк признава, че е излязъл на ринга само заради парите и не е очаквал да спечели. Въпреки това показва сериозно сърце в мача, като се опитва да се боксира така, както знае – с много мощ. На моменти успява да се справи, като дори успява да разкървави МакБрайд. Ирландецът обаче е много по-добре подготвен, а в 6-ия и 7-ия рунд прегазва Майк с тежки прави удари. В 7-ия дори стига до нокдаун, но Тайсън е „спасен“ от гонга. Въпреки това след почивката Тайсън решава да не излезе на ринга за рунд №8 – край на мача, технически нокаут в полза на МакБрайд и тъжен край на паметната кариера на Тайсън.