Четирите „еърбола“, които превърнаха Коби Брайънт в един от най-великите

Четирите „еърбола“, които превърнаха Коби Брайънт в един от най-великите

Пропуските, които превърнаха младото момче в истинска Мамба

Датата е 12-и май 1997-а година. Коби Брайънт е един от най-талантливите играчи в Националната баскетболна асоциация и Лос Анджелис Лейкърс разчита на новака в Лигата за успех в полуфиналната серия в Западната конференция срещу Юта Джаз. Успех, който да върне тима в битката за място във финала, тъй като „езерняците“ изостават с 1:3 победи. Вместо това обаче той допуска изключително груби грешки в продължението на мача. Грешки, известни като четирите еърбола, които родиха звездата на Коби, които станаха основната причина за, така наречената, Мамба менталити.

18-годишният по това време Брайънт стреля прекалено слабо и то в цели четири ситуации във финалните пет минути на петия мач от серията с Юта. Вместо това да доведе до крах и да спре развитието на неговата кариера, обаче, той събира мислите си още същата вечер, и приема грешки за урок. Урок, който да му помогне да развие своята игра.

В крайна сметка Юта печели мача с 98:83 (9:4 точки в продълженията) в „Делта Сентър“, залата на „джазмените“, в която феновете започват да се подиграват за пропуските на талантливия баскетболист. Неговият по-опитен съотборник Шакийл О‘Нийл веднага го успокоява с думите: „Запомни тези хора, които в момента ти се смеят. Един ден ще им го върнем. Не се притеснявай. Един ден всеки ще скандира твоето име. Приеми случващото се сега и се поучи от него.“

Така се и случва. В подготовката за следващия сезон Коби започва специални тренировки, които да развият неговата стрелба. Оказва се, че грешките срещу Юта, неточните стрелби са продукт на липсата на физическа сила. Медицинските топки влизат в помощ на Брайънт, а останалото е история – 5 шампионска пръстена, награда за най-полезен играч в НБА през 2008-а и две награди за най-добър състезател във финалите на надпреварата.

Самият Коби казва за случилото се: „Това беше повратна точка за моята кариера. Това беше време за проверка на моите умения. Когато си спомня за тези ситуации, се сещам, че беше огромно нещастие. Но в крайна сметка ми помогна, за да се оформя и превърна в това, което станах в бъдеще. Когато си млад, рядко можеш да видиш как подобни неточности ще се отплатят в бъдеще. Ако ги използваш за движеща сила, за мотивация, тогава можеш да се изправиш и да се качиш на върха.“

.

.

.