Четиринадесетият носител на „Златна топка“ – Джани Ривера

Четиринадесетият носител на „Златна топка“ – Джани Ривера

Сърцето и душата на европейския клубен шампион заслужава наградата през 1969-а

Битката за най-добър футболист в Европа през 1969-а година изглежда ожесточена. ОСвен утвърдени имена, в класацията за „Златна топка“ откриваме и състезатели, чийто потенциал тепърва ще продължава да се увеличава и успехите им ще нарастват. В крайна сметка след гласуване от 26 журналисти от страните, членуващи в Европейската футболна централа, най-престижното индивидуално отличие е присъдено на Джани Ривера.

Полузащитникът на Милан става първият играч на „росонерите“ с победа в надпреварата и втория италианец след Омар Сивори през 1961-а, но с уточнението, че Сивори е роден в Аржентина и получава италиански паспорт. Полузащитникът е част от знаменити моменти в историята на Милан и приносът му за играта на отбора, както в „Серия А“, така и в турнира за купата на европейските шампиони, е повече от значителен.

Джовани Ривера, както е пълното му име, събира 83 точки в класацията, което е само с 4 повече от втория Джиджи Рива. Сънародникът и съотборник на Ривера в националния тим също прави впечатляваща година с екипа на клубния си тим Каляри. Четиринадесет души смятат, че халфът на Милан заслужава най-много наградата, а още петима го поставят в топ 5, за да може той да изпревари Луиджи Рива. Нападателят на Каляри има 10 първи места, 3 втори, 3 трети и 4 четвърти, така че наистина много малко не му достига, за да стъпи на върха. Далеч назад остава Герд Мюлер. Топреализаторът на Байерн Мюнхен има само 38 точки, въпреки че бележи 30 гола за домашния дубъл на „баварците“. Победителят от предходния сезон Джордж Бест от Манчестър Юнайтед остава шести, след като четвъртото място се поделя от двама състезатели – 22-годишният Йохан Кройф от Аякс и шведът Ове Киндвал от големия опонент на амстердамци в Холандия Фейенорд.

Носителят на „Златната обувка“ през сезон 1968/69 Петър Жеков от отбора на ЦСКА също е сред най-добрите европейски футболисти, но остава на деветата позиция, една по-назад от рекорда на Георги Аспарухов. Жеков обаче събира повече точки от знаменития нападател на Левски – 14, с които изпреварва футболисти като Алберт Шестерньов, Драган Джайч и основния си конкурент за „Златната обувка“ Йоргос Сидерис.

Но защо точно плеймейкърът на Милан е футболистът, грабнал наградата? Техническите качества на играча са едно от големите предимства, които той притежава в арсенала си. В първенства, където доминира физическата сила, дефанзивният футбол и е трудно да се отличиш с множество попадения, каквито са италианското, немското и холандското, Ривера изпъква с отдаденост, борбен дух и разбирателство с другите атакуващи играчи на Милан, които той трябва да захранва с топки. За четвърта поредна година играта му в Калчото е определяна като „танцуване“ по терена, а и през 1969-а това се отплаща с триумф в КЕШ. Милан побеждава Аякс на финала в Мадрид, за да грабне втората си европейска корона. Да, Ривера не е сред голмайсторите, нито на тима си, нито в тази надпревара, но наставникът на миланци Нерео Роко казва: „Без Ривера Милан се превръща в един неузнаваем отбор“. Милан обаче губи битката за Скудетото от Фиорентина и остава с равни точки с Каляри, чийто голмайстор Джиджи Рива е вторият в класацията за „Златната топка“.

Годината, в която Джани Ривера печели най-престижното индивидуално отличие в европейския футбол, е много вълнуваща, много любопитна, както на клубно, така и на национално ниво. На сцената се появяват нови герои, а победителят в класацията за „Златна топка“ е един от малкото, които не блестят с реализирането на голове, а с красивата си игра по терена.

.