Най-великият боксьор, за когото може би дори не сте чували

.

Представяте ли си най-злият диктатор в модерната история на света Адолф Хитлер да е безсилен пред нещо, особено в зората на своята доминация над Европа? Или пък германски боксьор с треньор евреин да е с централна роля по време на най-размирните времена в Европа и света? Точно такава е историята на Макс Шмелинг – една от големите легенди на германския бокс, който до ден днешен е един от скритите символи на доброто от Втората световна война.

Шмелинг е от скромно семейство, а боксът се оказва неговото поприще още на 7 години, когато се забелязва безграничният му талант. В историята той влиза като първият европеец, спечелил световните титли по бокс, както и шокиращият спортист, сложил край на абсурдната доминация на американския боксьор Джо Люис. Но това е само малка част от интересната визитка на германеца.

Шмелинг влиза в битката с Люис като абсолютен аутсайдер, но прави една от най-големите изненади в историята на този спорт, след като американският бияч по това време е с 27 победи от 27 мача.

След победата през 1936-а година обаче съвсем неволно той става символ на нацистката пропаганда, въпреки че никога не е бил нацист. А с това започват и проблемите му. До този момент треньор на Шмелинг е евреин и, въпреки че Хитлер му нарежда да го освободи, боксьорът не приема „заповедта“ и остава верен на треньора си. Въпреки това Хитлер реагира изненадващо, оставя Шмелинг привидно намира, но пък обявява победата му за символ на „арийското върховенство“, което дава грешен имидж на Шмелинг в следващите години.

Две години по-късно, през 1938-а година, следва реванш, в който Люис печели с нокаут още в първия рунд. Тогава Шмелинг се бие в Америка и е считан за абсолютния нацист. Борбата бива представяна в САЩ като конфликт между доброто и злото, а американският президент Франклин Рузвелт дори кани Люис в Белия дом преди боя, призовавайки да победи Шмелинг.

„Като се замисля сега, се радвам, че загубих. Само си представете какво би било, ако спечеля и се върна като победител в Германия. Нацистите щяха да ми дадат медал, въпреки че нямах нищо общо с тях. След войната можеха да ме обявят за военен престъпник”, казва Шмелинг за двубоя в САЩ.

Поражението е едновременно „благословия“ и „наказание“ за Шмелинг. Добрата новина за него е, че хората от режима се дистанцират от него, но пък в същото време влиянието му вече не е толкова сериозно. Въпреки че запазва добри отношения с Хитлер и има нередки срещу с Йосеф Гьобелс, той получава здрав натиск да освободи Джо Джейкъбс (треньора си), както и да се раздели с жена си (чехкинята Анна Ондра). Той не просто се противопоставя на тази идея, но през годините е с ключова роля за спасяването на животите на неколцина евреи, жестоко репресирани по време на режима на Хитлер.

До голяма степен за предпазване на себе си и своите близки, той се включва като парашутист към специалните парашутни сили на Вермахта. За съжаление, той получава тежки травми по време на учение и дълго време е в болница, за да се възстанови.

Шмелинг е бил парашутист на Източния фронт и по време на учения в Румъния през 1943-а година контузва крака си. Поради това е преместен в Белград за лечение, където прекарва няколко месеца в сръбската столица.

След войната Шмелинг трудно оцелява и е принуден да се завърне на ринга заради пари. Той се бие още пет пъти, преди да бъде победен в 10-ия рунд през 48-а от Уолтър Нойсел. В крайна сметка обаче той завършва кариерата си с 56 победи и 39 нокаута, а завръщането му към бокса му донася достатъчно средства, за да започне собствен бизнес.

Благодарение на спокойния живот след войната и семейното щастие, той живее до над 100-годишна възраст. Умира през 2005 година в собствения си дом в малкия град Хонещат.

.