Най-великите боксьори на седемдесетте години на миналия век – ЧАСТ 2

Най-великите боксьори на седемдесетте години на миналия век – ЧАСТ 2

Петимата най-добри, които бяха част от най-великото десетилетие в спорта

В първа част от нашата класация за най-добрите боксьори през 70-те години на миналия век вече ви срещнахме с Боб Фостър, Хосе Наполес, Джо Фрейзър, Карлос Сарата и Вилфредо Гомес. Но кои са петимата най-добри от, може би, най-силното десетилетие в спорта? Ето го отговорът.

Пети е състезателят от Никарагуа Алексис Агруельо. Боскьор, когото специалистите определят за най-великият на всички времена в категория супер перо. Ел Флако Експлосиво, или експлозивният дребосък, както е неговият прякор, е един от най-доминантните шампиони в този спорт през 70-те години. Аргуельо печели първата си световна титла в категория перо през 1974-а, побеждавайки Рубен Оливарес. Четири години по-късно преминава в следващата категория и веднага взима колана на Алфредо Ескалера в истинска кървава баня. Следват успешни защити срещу вече доказали се боксьори като Боби Чакон, Рубен Кастийо и Рафаел Лимон. През 80-те години Аргуельо печели титлата и в лека категория, оставайки в историята с факта, че никога не губи световните отличия, които е завоювал, а загубата му в 14-и рунд от Аарън Приор през 1983-а е един от най-вълнуващите мачове на следващото десетилетие.

Време е да обърнем внимание и на състезателите в тежка категория. Джордж Форман влиза в топ 4 на нашата класация. Веднага след спечелването на олимпийското злато през 1968-а става ясно, че Мохамед Али и Джо Фрейзър ще имат сериозна конкуренция. През 1973-а той печели световната титла, нанасяйки първа загуба на Фрейзър на професионалния ринг. Начинът, по който Големия Джордж печели тази среща, остава в историята като една от най-забележителните победи. Боксьорът от Тексас сваля на земята своя противник шест пъти в първите два рунда, преди реферът да спре двубоя. Следва бърз успех над Кен Нортърн и още една победа над Фрейзър в реванша. Много хора смятат, че кариерата му ще приключи след унизителната загуба от Мохамед Али през 1974-а, но той се завръща и печели срещу Рон Лайл в следващия си мач, който се превръща в истинско зрелище. След поражение от Джими Йънг през 1977-а обаче той спира с активната си кариера за цели 10 години, преди да направи неочаквано завръщане през 87-а година.

В топ три откриваме името на Карлос Монсон. Аржентинецът, носещ прякора „Ескопета“, или „Пушката“, в превод на български е още един боксьор, за когото може да се каже, че е най-великия в своята категория. Но с конкуренти като Шугър Рей Робинсън и Марвин Хаглър, е трудно да го поставим на първата позиция в цялата история на средна категория. Монсон става световен шампион през 1970-а, спирайки великия Нино Бенвенути в 12 рунда. Шест месеца по-късно печели и реванша срещу италианеца, но този път са му нужни само три рунда. През десетилетието, за което говорим той печели два мача с Емил Грифит, успява да се справи с лекота с Бени Брискоу и Хосе Наполес. През 1977-а той слага край на кариерата като шампион си с труден успех над Родриго Валдес.

В подножието на върха остава Роберто Дуран. Роденият в панама боксьор е известен с прякора си „Каменните ръце“ и е по-известен с представянето си през 80-те години, когато нанася първата загуба на Шугър Рей Ленърд и то в битка за титлата в полусредна категория. Преди това обаче той се показва на сцената като, може би, най-великият боксьор в лека категория. Единственият друг, който може да спори за това название е Бени Ленард. При леките Дуран е истинска сила, комбинирайки безмилостната си агресия, безкрайна сила и брилянтна техника, с които просто няма конкуренция в дивизията. Той се боксира през почти цялото десетилетие и има само една загуба, дошла от Естебан Де Хесус, на когото си отмъщава два пъти в последствие.

И първото място е за Мохамед Али. Някои считат боксьорът от Луисвил за най-великият на всички времена, защото след доминацията през 60-те години, отказът му да се включи в армията са Съединените щати и лишаването му от състезателни права в рамките на почти четири години, той се завръща във все така добра форма и продължава с победите в тежка категория. Малко преди навършването на 30 години, Али губи от Джо Фрейзър през 1971-а, но в реванша си го връща на Смоукин Джо. Две години по-късно и Кен Нортън успява да се справи с него, но реваншът протича по абсолютно същия начин – победа за Мохамед Али. Това обаче далеч не е най-впечатляващото от него. През 1974-а той си връща световната титла, успявайки да нокаутира шампиона Джордж Форман, считан за бъдещето в тази категория на бокса. До края на десетилетието Али остава не само най-голямата звезда в спорта, но и една от най-големите звезди сред всички спортисти. С 27 победи и само 3 загуби, той определено заслужава първата позиция в нашата класация, имайки предвид дългата принудителна пауза, в която не може да се състезава на професионалния ринг. Най-впечатляващите успехи, освен гореизброените, са срещу Джордж Чувало, Оскар Бонавена, Ърни Шейвърс, Флойд Патерсън, Джими Елис, Рон Лайл и два срещу Джери Куари. Ако има хора, които твърдят, че цялата история на бокса може да ни предложи и по-велики от него, то поне 70-те години не са способни.