Най-великите боксьори на шейсетте години на миналия век – ЧАСТ 2
Петимата най-добри, които бяха част от една златна ера в спорта
В предишната част ви срещнахме с петима от най-класните боксьори през шейсетте години на миналия век. Години, в които доминацията на дадени състезатели помага спортът да се разпространи по целия свят. Припомняме си, че в топ десет засега откриваме Боб Фостър, Луис Родригес, Нино Бенвенути, Дик Тайгър и Емил Грифит. Кой обаче са петимата най-добри според нас? Ще разберем от следващите редове.
Последният влак за топ пет хваща Файтинг Харада. Японецът Масахико Харада е абсолютен доминант в категория муха, но има общо 55 успеха в 62 мача не само в нея, но и в следващите две категории в бокса. Роденият в Токио състезател определено е едно от впечатляващите имена в този спорт през 60-те години. Да победиш Едер Джофри и то два пъти, не се случва току-така, а Харада успява да го стори. Той печели титлата в категория муха, а в края на десетилетието почти печели титлата и в категория перо. Повечето победи на японеца са наистина значими и затова той е толкова предно класиран при нас. Успехи над Бернардо Карабайо, Поне Кингпеч, Хосе Медел, Алан Рудкин и двете победи над Джофри са доказателство, че Харада е, може би, най-великият японски боксьор за всички времена.
Считаният за непобедим до битката с Мохамед Али Сони Листън заема следващото, четвъртото, място в нашата класация. Той е и първият състезател от тежка категория. Роденият в Арканзас боксьор печели световната титла в тежка категория, нокаутирайки Флойд Патерсън още в първия рунд през 1962-а. Година по-късно той повтаря успеха си в реванша. „Голямата мечка“, както е прякорът му е претендент за отличието още от 1960-а, но Патерсън отказва да му даде шанс, което само позволява на Листън да тренира още по-усилено. Листън е далеч от най-обичаните състезатели по това време в Съединените щати, но успехите му на ринга са без прецедент. На 25-и февруари 1964-а той трябва да защитава световната титла за втори път и 43-ма от 46 гласували спортни репортери са на мнение, че той ще спечели с нокаут и срещу Касиус Клей, който по-късно става известен като Мохамед Али. Все пак Листън губи срещата, а с това и своето отличие. Непобедимият вече е победен.
Третото място е за Карлос Ортис. Макар и да не е от най-талантливите боксьори, Ортис заслужава престижното класиране най-вече заради впечатляващия брой победи, сред които фигурират успехи над Джо Брау, два над Исмаел Лагуна и Флаш Илорд. Пет победи, които са достатъчно убедителни, за да поставим Ортис тук. Роденят в Пуерто Рико състезател печели 61 от своите 70 мача. 30 от победите му са с нокаут, което си е повече от невероятно за боксьор в лека и лека тежка категория. Ортис предизвиква Джо Браун на бой за световната титла във време, в които Браун е един от най-доминиращите боксьори в лека категория, направил вече 11 защити на отличието в рамките на 5 години и половина. Стилът на двамата е идентичен, но брилянтната техника на Ортис надделява и той печели след оспорвана 15-рундова битка.
В подножието на върха остава Едер Джофри. Бразилски архитект, който е по-известен с невероятните си умения на боксовия ринг. Джофри постига 37 победи преди да спечели световната титла в категория петел. Това се случва в мач срещу Илой Санчес, игран в Лос Анджелис на 18-и ноември 1960-а. Четири месеца по-късно следва успех с технически нокаут в десетия рунд над Пиеро Ройо. Джофри има седем успешни защити на своето отличи, преди да отстъпи на бившия шампион в категория петел Файтинг Харада на 17-и май 1965-а в Нагоя, Япония. Това е и първата загуба на Джофри от Олимпийските игри в Мелбърн, Автралия през 1956-а. През 1966-а следва и реванш с Харада, който отново е спечелен от японеца и това принуждава Джофри да се откаже от бокса на едва 30-годишна възраст. През 70-те бразилецът отново става световен шампион.
Номер едно за шейсетте години безспорно е Мохамед Али. Роденият с името Касиус Клей в Луисвил, Кентъки, боксьор се счита за един от най-великите за всички времена. Стилът, скоростта и доминацията над велики имена в спорта не са достигнати от нито един друг боксьор до момента. Али печели световната титла в тежка категория, побеждавайки Сони Листън, макар и да е считан за аутсайдер. Почти непобедим през 60-те години, той отказва да се включи в армията на Съединените щати и почти три години е извън професионалния ринг. Години, в които се считаше, че той трябва да бъде в най-добрата си форма. Все пак лесни успехи над Ърни Теръл, Зора Фолей, Кливланд Уилямс, Хенри Купът, Джордж Чувало и Флойд Патерсън го превръщат в най-великия боксьор за 60-те години на 20-и век.