Най-великите боксови дуели на 80-те: Марвин Хаглър срещу Томас Хърнс

.

Най-великите боксови дуели на 80-те: Марвин Хаглър срещу Томас Хърнс

Най-запомнящият се кратък мач в историята на средната категория

Боксовите мачове през 80-те години на миналия век са нещо специално, тъй като състезателите мислят само за едно. Само за това, как да задоволят феновете и да предложат зрелище, което да изкачи спорта на много високо ниво. Няма нищо случайно, че изключително голям брой мачове от този период са наричани едни от най-великите.

Един от тях обаче се откроява и величието му отеква все още. Става дума за битката между Марвин Хаглър и Томас Хърс за световните титли в тежка категория. Битка, която се слави като най-великия кратък мач в историята на тази категория.

Марвълъс Марвин Хаглъс е безспорен шампион в средна категория и държи всички възможни пояси, а Томас Хърнс е претендентът, който е решен да му отнеме титлите и величието в един сблъсък, изигран през месец април 1985-а година. Убиецът, както е прякорът на Хърнс има само едно поражение в предишните си 41 мача, а 34 от тях е спечелил след нокаут. Хаглъс също е с впечатляващи показатели – 60 победи, от които 50 с нокаут, 2 равенства и само 2 загуби. Претендентът се слави като хитър състезател, който е един от най-трудните за побеждаване, защото умело издебва момента, в който да нанесе фаталния удар, докато Марвълъс се слави със своята мощ и уменията си на ринга.

Още първият рунд в „Сизърс Палас“ в щата Невада обаче показва, че ще гледаме нещо необичайно. Хаглър, който започва мачовете си пестеливо, атакува Хърнс още от първите секунди, нанасяйки няколко мощни десни прави. Но без да мисли за защитата, претендтът получава десен прав в брадичката и е разклатен. Секунди по-късно следва нов десен от „Невероятния“ и Хърнс е запратен към въжетата за втори път, при което получава и мощно ляво кроше. Претендентът като по чудо остава на крака, но е принуден да вкара двубоя в удобния за него по-бавен ритъм, за да има някакви шансове. Това се случва само за секунди, след което е ред за нова размяна на удари между двамата боксьори. Никой не мисли за защитата и скоро има отворена рана на челото на световния шампион, но той гледа само как да нарани още повече своя опонент и да приключи мача в първата му част. До финалния гонг и двамата остават на крака, а думите за рунда в най-известните спортни издания са просто феноменални. Списание „Ринг“ до определя за най-великия рунд в историята на бокса до въпросната 1985г. А двама от съдиите дават предимство за Хаглър.

В началото на втората част изглежда така, сякаш Хърнс трудно стои на краката си и цели само да забави темпото. Той е неубедителен в движенията си, опитвайки се да избегне ударите на „Марвълъс“ и, както го определя коментаторът на HBO тогава Шугър Рей Ленърд, изглежда така, сякаш има гумени крака. След мача Хърнс си признава, че не е бил в най-добрата физическа форма що се отнася до тази част от тялото. Световният шампион дори може да си позволи смяна на гарда, но бързо връща обичайния си обратен, за да конртира мощен прав на Хърнс. До края на рунда претендентът получава серия от тежки удари и ситуацията за него отново изглежда зле, но отново има един съдия, който да даде частта в полза на Хърнс.

В третият рунд отново „Убиеца“ е този, който се опитва да контролира темпото, а само минута след началото му, раната на челото на Хаглър се отваря и сериозно количество кръв започва да се стича по лицето на шампиона. Съдията Ричард Стийл се замисля дали да не прекрати двубоя, но лекарят потвърждава, че раната не влияе на неговото зрение. Заплашен от това да загуби мача заради раната, която е получил, „Марвълъс“ започва да атакува с невероятна агресия. Хърнс е опрян до въжетата, но се усмихва, за да подскаже, че не е получил толкова тежък удар. Шампионът не спира да преследва своя съперник навсякъде по ринга и нанася мощен десен прав в брадичката му, след което, падайки напред, Хърнс получава и два ъперкъта. Претендентът е на земята и макар че се изправя в мига, в който съдията отброява до 9, не се вижда как той може да продължи. Стойл спира мача, а окървавеният Хаглър празнува на ринга една от най-сладките си победи.

Мачът ще бъде запомнен с чудовищното темпо, което налагат и двамата боксьори. С лудостите, които предприема „Марвълъс“, за да защити световните си титли, но и с непримиримостта на Хърнс, който се държи до последно и показва невероятни тактически умения, които на моменти изненадват шампиона.

.

.

.