Най-великите боксови дуели на 90-те: Ивендър Холифийлд – Майк Тайсън

Най-великите боксови дуели на 90-те: Ивендър Холифийлд – Майк Тайсън

Битката, която постави Холифийлд до Мохамед Али

През 90-те години на миналия век феновете на бокса мечтаят само за едно – да има професионален мач на високо ниво между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд. Двубой между двамата най-добри боксьори по това време. А може би и за всички времена.

И мечтата се сбъдва. На 9-и ноември 1996-а година в „ЕмДжиЕм Гранд Гардън Арина“ в Парадайз, Невада, Тайсън излиза за първа защита на световната титла в тежка категория на асоциацията WBA срещу заемащия втора позиция в ранглистата по това време Холифийлд.

Двубоят се определя като един от най-великите боксови дуели за 90-те години, но ние можем да го причислим и към най-великите мачове, завършвали с технически нокаут. В следващите редове ще си припомним как се развива и самата среща.

Преди началото на битката шансовете според букмейкърите са 25 на 1 в полза на Тайсън. Всичко подсказва, че Железния ще доминира и би следвало с лекота да спечели срещата. Дали обаче се случва точно това?

В началото да! Много бързо Тайсън започва да нанася удар след удар и Холифийлд е разклатен сериозно. След това се стига и до изненадващи действия от страна на световния шампион, който изненадва с мощен десен прав вместо очакваната от претендента лява кука. Време за отговор и от страна на Ивендър, който решава на притисне Тайсън и да го принуди да отстъпи.

До края на мача няма нито един момент, в който Железния да успее да нарани отново своя съперник. Още до края на първия рунд, в който Холифийлд е разклатен, е демонстрирана брилянтна защита и контраатаки, при които се стига почти до изравняване на резултата в съдийските карти.

Втори рунд преминава под доминацията на Ивендър, който притиска Тайсън до въжетата и прави много добра комбинация. Опитът на Майк да нанесе тежък удар също не се получава, тъй като Холифийлд блокира първата атака и след това използва силата си, за да влезе в клинч. Малко след това претендентът за световната титла получава и шанс да нанесе повече точни удари в главата на съперника след супер комбинация.

С течение на рундовете Тайсън така и не се приспособява към играта на съперника. В пети рунд световният шампион получава жестока комбинация, а Холифийлд показва, че няма място за отпускане. В шестата част се стига и до най-спорния момент в мача – удар с глава от Ивендър, който отваря рана над лявото око на Майк Тайсън, но главният рефер на двубоя преценява, че действието на Холифийлд е случайно. Това веднага дава шанс на претендента да нанесе тежко ляво кроше в гърдите на шампиона и да го повали на земята. Тайсън се изправя и става агресивен, но брилянтната защита на Холифийлд е като по учебник.

Краят на седмия рунд също е запомнящ се. В призив на отчаяние Майк се хвърля агресивно към своя съперник при оставащи 15 секунди, но заради реакцията на Ивендър, се получава само тежък сблъсък, от който шампионът е пострадалия. Отново има претенции към съдията, но той пак е на мнение, че всичко е случайно. След намеса на лекарите, двубоят продължава, но и в следващите два рунда ударите на шампиона не намират целта, а вместо това Тайсън получава бомба след бомба в глава си.

В края на десетия рунд Холифийлд успява да разклати сериозно своя съперник и да нанесе тежка серия от удари, докато Тайсън бяга до въжетата. Единствено фактът, че от щаба на шампиона не се предават, позволява на зрителите да видят и 11-а част. Тя обаче е последната за мача, защото Холифийлд бързо прави мощна комбинация и изпраща Тайсън във въжетата. Това кара реферът да спре мача и да даде на претендента световната титла.

Мачът ще се запомни и с факта, че Ивендър Холифийлд става първият боксьор след Мохамед Али, който печели шампионския пояс в тежка категория три пъти, въпреки че тази победа не е за същата организация, за която идват предишните две. А думите на Майк Тайсън след мача са красноречиви: „Благодаря ти! Уважавам те изключително много.“

.