Най-великите пет мача на Индиана Пейсърс в плейофите на НБА

Най-великите пет мача на Индиана Пейсърс в плейофите на НБА

Моментите, които превърнаха франчайза в един от големите отбори в асоциацията

За близо 50-годишната си история в Националната баскетболна асоциация Индиана Пейсърс няма спечелена титла и само веднъж достига до финалите, които губи от Ню Йорк Никс през юли 2000г. Въпреки това този франчайз има редица запомнящи се моменти в плейофите, в които играе сравнително редовно на фона на липсата на по-големи успехи. В следващите редове ще се върнем към петте най-добри мига на Пейсърс в ключовите срещи от края на сезона.

Под номер пет в класацията влиза първия мач на тима от плейофите през 1994-а година. В рамките на 4 поредни кампании отборът на Реджи Милър стига до плейофите, но приключва още в първи кръг. Всички погледи са насочени към петото поредно участие във фазата на елиминациите за франчайза, защото то може да определи съдбата на тима. Съперник е младият и агресивен Орландо Меджик с Шакийл О‘Нийл и дебютанта Пени Хардауей в редиците си. В първия сблъсък помежду им именно Меджик контролира събитията, след като води с 12 точки на почивката и с 8 след изиграване на третата четвърт. В последната част обаче Пейсърс обръща хода на двубоя и намалява изоставането си до 2 във финалните секунди. Естествено топката постоянно е в Реджи Милър и това не е изненада дори за баскетболистите на Орландо, които са спрели всякаква възможност за тройка пред лидера на Индиана. Но когато съсредоточиш четирима играчи в опазването на един, то най-вероятно един е свободен. В този случай това е Байрън Скот, който е привлечен в тима през декември. Скот носи победата на Индиана, която дава началото на първата победа на тима в плейофна серия в НБА. В последствие е отстранен и отбора на Атланта, но Пейсърс губят финала в Източната конференция от Ню Йорк Никс.

Година по-късно очакванията към Индиана са още по-високи. И те се оправдават дори във финалите на конференцията, които са срещу познат съперник – Орландо Меджик. Изтокът чака своя нов крал, а в Орландо са настроени за отмъщение. След три срещи тимът от щата Флорида води с 2:1 победи и двубой номер 4 е ключов за Пейсърс. Точно той се счита за един от най-драматичните в плейофи, а краят му е още по-разтърсващ. В последните 30 секунди водачът в резултата се сменя цели четири пъти. Първо Брайън Шоу извежда Орландо напред, след което Милър връща аванса на Индиана, но Пени Хардауей е решен да накаже Пейсърс преди Рик Смитс с невероятна тройка да изравни за 2:2 успеха. Нидерландецът е емблематична фигура в историята на франчайза, но със сигурност този момент е толкова значим, че попада в топ 60 на изпълненията от плейофи в цялата история на НБА.

За третата позиция се пренасяме към още една финална среща от плейофите на изток. Става дума за сблъсък номер шест през 2000-а година. Година, в която всички фенове на Пейсърс са убедени, че този път няма какво да спре тима за финал в лигата. Това е последният шанс за едно велико поколение да остави повече от трайна следа в историята на франчайза. След като се е справил с Милуоки и Филаделфия, тимът на Индиана е насочен към двубоите с Ню Йорк Никс. Отбор, който винаги е създавал неприятности за Пейсърс, но е време за промяна. След 5 срещи Индиана води с 3-2 успеха и има домакинско предимство. Шестият сблъсък обаче се оказва ключов. В „Медисън Скуеър Гардън“ е време за сълзи. Гостите държат събитията под контрол през по-голямата част от времето и си гарантират поне четири двубоя с Лос Анджелис Лейкърс. Реджи Милър блести с 34 точки, а успехът идва с цели 13 разлика – 93:80. В последствие „езерняците“ печелят титлата след 4-2 победи във финалната серия, но сезон 99/00 ще се запомни с първото участие на Индиана в битката за титлата.

Две кампании по-рано франчайзът отново е на финал на Източната конференция. Нещо, което се случва изключително често през 90-те години. Съперник обаче е носителят на титлата в последните 2 години Чикаго Булс, който отново няма конкуренция след завръщането на Майкъл Джордан. Това обаче е последният сезон на Джордан и вече се виждат колебания. Още в първи кръг срещу Ню Джързи Нетс „биковете“ изпитват трудности, а след това се разправят с Шарлът Хорнетс, докато Индиана преминава с лекота през своите съперници, за да стигне до ключовата серия. След първите 3 мача всеки тим печели домакинствата си, но Чикаго е на път да открадне мач като гост, водейки с 94:93 при оставащи само 2.9 секунди до края в „Маркет Скуеър Арена“. Тогава идва и моментът на Реджи Милър, който успява да се измъкне от Майкъл Джордан и вкарва тройка, носеща втори успех на Пейсърс в серията след 96:94. Следват по още една разменена победа преди всичко да се реши в полза на Чикаго в мач №7.

Изненадващо или не, най-добрият момент в плейофите за Индиана отново идва от 90-те години на миналия век. Той идва в първия мач от полуфиналите в Източната конференция през 1995-а. Съперник е Ню Йорк Никс и още в първия мач в „Медисън Скуеър Гардън“ нюйоркчани са решени да докажат класата си. Въпреки че Милът и Смитс вкарват общо 57 точки, Никс води със 105:99 при оставащи 18.7 секунди преди края. И най-верните фенове на Пейсърс изключват телевизорите си, защото всеки си мисли, че мачът е свършил. Но това съвсем не е така. Защото в редиците на гостуващия тим е Реджи Милър. Празнуващите фенове на Никс могат да замлъкнат, а привържениците на Индиана, които са спрели телевизорите си, пропускат момента, в който Милър става легенда на отбора. Легенда, която вкарва 8 точки в рамките на 8.9 секунди, а Пейсърс успява да открадне домакинското предимство от своя съперник. Този първи мач, спечелен със 107:105, се оказва и ключов в серията, за да може Индиана да продължи напред към финалите на конференцията. Те обаче остават непреодолими отново.

.

.

.