Най-великият редовен сезон в историята на НБА

Най-великият редовен сезон в историята на НБА

Как Чикаго Булс стигна до 72 победи и само 10 загуби през сезон 1995/96

Националната баскетболна асоциация е шампионат, в който е наистина трудно да печелиш много често. Високата конкуренция, постоянните трансфери на играч от един отбор в друг, размяната на състезатели и редица други обстоятелства правят така, че доминацията на един или друг отбор да не се задържа особено дълго. А по време на редовния сезон е трудно да спечелиш повече от 60 мача. Е, за един отбор това не беше никак трудно.

Фенове и специалисти водят редица спорове за това кой е най-великия тим в историята на НБА. Състава на Чикаго Булс от сезон 1995/96г обаче спокойно може да спори за това название. Причината – 72 победи в 82 мача от редовния сезон и процент успехи 87.8, или както се отбелязва в асоциацията – 0,878. Това се счита за едно от най-сериозните, най-големите постижения в баскетболната история в САЩ. „Биковете“ дори успяха да засенчат 69-те успеха на Лос Анджелис Лейкърс от сезон 1971/72, но постижението им беше подобрено от Голдън Стейт Уориръс, който стана първият отбор, надминал границата от 72 успеха, след като приключи сезона със 73 и само 9 поражения през 2015/16г.

Връщаме се обаче към постижението на Чикаго, защото е редно да разкажем как се случи така, че тези баскетболисти да счупят рекорда на Лейкърс. С треньор като Фил Джаксън и играчи като Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Денис Родман, Рон Харпър, Стив Кър, Тони Кукоч и други, далеч не е трудно да си го представим.

Всичко стартира от успехът със 105:91 срещу Шарлът Хорнетс. Мач, в който завърналият се след 18-месечно прекъсване Джордан реализира 42 точки. Последва смазваща победа с 22 точки разлика над Бостън Селтикс. След това дойдоха нови 3 успеха – срещу Торонто, Кливланд и Портланд, за да се стигне до първата загуба на тима. Тя дойде от Орландо, но това беше сякаш отрезвяващият момент през кампанията. Нови 5 победи за Булс преди загубата от Сиатъл Суперсоникс по време на 7-те поредни гостувания на отбори от Западната конференция. Пренасяме се чак на 13-и декември, но не за да си говорим за третата загуба на Чикаго през сезона, а да отчетем, че „биковете“ си го върнаха на Орландо, след акто Майкъл Джордан вкара 36 точки, Скоти Пипън добави още 26, а Денис Родман 8 плюс 19 борби. Булс постигна 17-а победа през кампанията след 112:103 срещу Меджик.

Без загуба до края на този месец и през целия януари и постепенно тимът достигна до 18 поредни победи. Още в този миг се заговори, че се задава нещо специално. А на втори февруари 1996г. Чикаго вече имаше 41 победи от 44 мача. Нищо случайно, че на 16-и април Булс спечели гостуването си на Милуоки с 86:80 и стана първият отбор със 70 успеха в редовен сезон от НБА. Последваха и нови две победи преди плейофите. Последната със 103:93 над Вашингтон, оформила балансът 72-10.

Чикаго загуби и само 2 пъти в своя дом „Юнайтед Сентър“, където постигна 39 от 72-те победи. И тези домакински поражения дойдоха едва в края на кампанията. Далеч по-впечатляващо е постижението в гостувания – 33 успеха и 8 загуби, което си е най-доброто представяне за отбор в НБА далеч от дома. Логично, Майкъл Джордан беше избран за най-полезен играч в редовния сезон със своите 37.7 точки средно на мач в 82-те срещи, които изигра.

В плейофите доминацията продължи – 3:0 над Маями, 4:1 победи срещу Ню Йорк Никс, 4:0 успеха в серията с Орландо, която бе и финал на Източната конференция и 4:2 във финалите със Сиатъл Суперсоникс.

Спокойно можем да кажем, че доминацията на Чикаго Булс от сезон 1995/96 превърна играчите на Фил Джаксън в един от най-великите отбори в НБА за всички времена.

.

.